Копривец
| Копривец | |
  Копривец  Копривец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 584 души[1] (31 декември 2024 г.) 13,9 души/km² |
| Землище | 41,907 km² |
| Надм. височина | 164 m |
| Пощ. код | 7120 |
| Тел. код | 08125 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 38529 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Бяла Димитър Славов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Галин Рачев Василев (ГЕРБ) |
| Копривец в Общомедия | |
Копрѝвец е село в Северна България (община Бяла, област Русе). Намира се на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София – Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Копривец се намира в Северна България, в Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на Дунавската равнина.
Селото е разположено в подножието на Поповско-Самуиловските височини (220– 296 м надморско ниво), на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София-Варна. Надморската височина на Копривец e 119 м.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старите следи от поселищен живот в района на Копривец са открити в м. Новото гробище, където е разкрито селище от най-ранните етапи от неолитизацията на Балканите (6200 – 6000 г. пр. Хр.). Именно това е и селището дало името на специфичната раннонеолитна култура Копривец, разпространена в централна Северна България.[2][3][4]
Следи от поселищен живот в района на Копривец са открити във и местността Южека, където е разкрита селищна могила. Тя се датира към късния неолит (5300 – 4100 г. пр. н. е, култура Хотница I[5]), енеолита (култура Коджадермен—Гумелница—Караново VI) и от ранната бронзова епоха. Край местността Новите гробища също е открито селище от късния неолит (култура Хотница). Край селото е намирана тракийска керамика, както и тракийско селище и надгробни могили от V – III в. пр.н.е.[6]
В местността Змей кале се намират останки от ранновизантийска крепост, изградена по времето на император Юстиниан I.[7] Останките на крепостта са пострадали значително от иманярски набези.
Раойнът на селото е бил обитаван и по време на Първото и Второто българско царство.
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[8]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата културна забележителност е манастирът „Св. Петка“. Макар и сравнително нов – изграден през 1988 – 1989 г., той е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали. Манастирът е женски – управлява се от игумения и се обитава от монахини. Последното посвещаване на послушница в монахиня (пострижение) в манастира е на 31 юли 2010 г.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Neolithic settlement KOPRIVEC. The complex remote research. Rousse Region - Central North Bulgaria (Presentation 2014)
- ↑ NEOLITHIC SETTLEMENT KOPRIVEC. Geophysical Survey and Archaeological Research 2013. (Bulgaria, Central North Bulgarian)
- ↑ Vajsov, I., Popov, V. 2019. No. 4. Archaeological Excavations at the Neolithic Settlement of Koprivers. – Archaeological Discoveries and Exavations 2018, 9-12.
- ↑ Попов, Володя, Култура Боян на юг от Дунав, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 4, с. 20 – 21.
- ↑ Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 36 – 38.
- ↑ Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 39 – 40.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ Бакалов, М. Монашеско пострижение в Копривецката св. обител „Св. Петка“[неработеща препратка].
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||