Копривец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копривец
Общи данни
Население 787 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 41,907 km²
Надм. височина 164 m
Пощ. код 7120
Тел. код 08125
МПС код Р
ЕКАТТЕ 38529
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Бяла (Област Русе)
Димитър Славов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Емил Георгиев (ГЕРБ)
Копривец в Общомедия

Копривец е село в Северна България (община Бяла, област Русе). Намира се на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София – Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Копривец се намира в Северна България, в Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на Дунавската равнина.

Селото е разположено в подножието на Поповско-Самуиловските височини (220– 296 м надморско ниво), на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София-Варна. Надморската височина на Копривец e 119 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите следи от поселищен живот в района на Копривец са открити в местността Южека, където е разположена поселищна могила. Тя се датира от късния неолит (5300 – 4100 г. пр. н. е, култура Хотница I[1]) и от ранната бронзова епоха. Край местността Новите гробища също е открито селище от късния неолит. Край селото е намирана тракийска керамика, както и тракийско селище и надгробни могили от V – III в. пр.н.е.[2]

В местността Змей кале се намират останки от ранновизантийска крепост, изградена по времето на император Юстиниан I.[3] Останките на крепостта са пострадали значително от иманярски набези.

Раойнът на селото е бил обитаван и по време на Първото и Второто българско царство.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата културна забележителност е манастирът „Св. Петка“. Макар и сравнително нов – изграден през 1988 – 1989 г., той е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали. Манастирът е женски – управлява се от игумения и се обитава от монахини. Последното посвещаване на послушница в монахиня (пострижение) в манастира е на 31 юли 2010 г. [4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, Володя, Култура Боян на юг от Дунав, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 4, с. 20 – 21.
  2. Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 36 – 38.
  3. Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 39 – 40.
  4. Бакалов, М. Монашеско пострижение в Копривецката св. обител „Св. Петка“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]