Направо към съдържанието

Копривец

Копривец
България
43.4094° с. ш. 25.8793° и. д.
Копривец
Област Русе
43.4094° с. ш. 25.8793° и. д.
Копривец
Общи данни
Население688 души[1] (15 март 2024 г.)
16,4 души/km²
Землище41,907 km²
Надм. височина164 m
Пощ. код7120
Тел. код08125
МПС кодР
ЕКАТТЕ38529
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Бяла
Димитър Славов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Галин Рачев Василев (ГЕРБ)
Копривец в Общомедия

Копрѝвец е село в Северна България (община Бяла, област Русе). Намира се на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София – Варна.

Копривец се намира в Северна България, в Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на Дунавската равнина.

Селото е разположено в подножието на Поповско-Самуиловските височини (220– 296 м надморско ниво), на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София-Варна. Надморската височина на Копривец e 119 м.

Най-старите следи от поселищен живот в района на Копривец са открити в местността Южека, където е разкрита селищна могила. Тя се датира от късния неолит (5300 – 4100 г. пр. н. е, култура Хотница I[2]) и от ранната бронзова епоха. Край местността Новите гробища също е открито селище от късния неолит. Край селото е намирана тракийска керамика, както и тракийско селище и надгробни могили от V – III в. пр.н.е.[3]

В местността Змей кале се намират останки от ранновизантийска крепост, изградена по времето на император Юстиниан I.[4] Останките на крепостта са пострадали значително от иманярски набези.

Раойнът на селото е бил обитаван и по време на Първото и Второто българско царство.

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[5]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата културна забележителност е манастирът „Св. Петка“. Макар и сравнително нов – изграден през 1988 – 1989 г., той е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали. Манастирът е женски – управлява се от игумения и се обитава от монахини. Последното посвещаване на послушница в монахиня (пострижение) в манастира е на 31 юли 2010 г. [6]

  1. www.grao.bg
  2. Попов, Володя, Култура Боян на юг от Дунав, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 4, с. 20 – 21.
  3. Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 36 – 38.
  4. Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 39 – 40.
  5. Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
  6. Бакалов, М. Монашеско пострижение в Копривецката св. обител „Св. Петка“[неработеща препратка].