Пейчиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пейчиново
Общи данни
Население 254 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,178 km²
Надм. височина 68 m
Пощ. код 7127
Тел. код 08123
МПС код Р
ЕКАТТЕ 55720
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Бяла (Област Русе)
Димитър Славов
(ГЕРБ)

Пейчиново е село в Северна България. То се намира в община Бяла, област Русе. Името на селото до 1934 година е Бурумлий, след което е прекръстено на Пейчиново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположена приблизително на 60 км от гр. Русе. То е близо до град Свищов, преди 1934 г. е било в пределите на Свищовска област, но наред с промяната на името така и селото принадлежи на Русенска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бурумлий е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Два камъка с барелефи и надписи вероятно от римско време и с голяма историческа стойност, до към 1960 г. са изложени в с. Пейчиново. Камъните са с размери приблизително: дължина 220 см, ширина 100 см и дебелина 40 см.
Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал по страничната си стена от 220 см, като стената с ширина 100 см е изправена и наклонена назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата ѝ на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла.
Другият камък, приблизително със същите размери, е бил разположен близо до кладенеца, където сега е паркът в долната махала на селото. През голямото наводнение като потоп през 1929 г. камъкът е бил разцепен на две приблизително по средата и е завлечен от пороя на около 30 м на изток. По-късно двете му половини са били старателно монтирани с минимална фуга между тях и дълги години е бил разположен легнал на около 4 м в дясно от моста над дерето до парка. Лицевата страна и на този камък е богато инкрустирана по краищата с надпис върху шлифовано поле. Интересното на този камък е, че на около 60 см в единия му край има красиво изработен семеен барелеф на мъж, жена и двете им деца. В селото се носи мълвата, че това е надгробен паметник на важна царствена особа. По-важната половина от камъка с част от надписа сега е разположена близо до общината на Пейчиново, изправена с барелефа нагоре и е подпряна отзад с бетонова подпора, а другата му половина предстои да бъде проучена къде е.
Тези ценни исторически и културни паметници вероятно са били надгробни плочи на важни исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития свързани с местността и района на с. Пейчиново.

През 1932 година край селото в глинесто нясъчна почва е открит бивник на мамут, който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей.

На центъра от предната страна на кметската сграда има паметник на победата над,,фашизма.

На 6 октомври 1944 г. комунистите убиват местния свещеник Иван Калинов Владов. Негов паметник обаче няма.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Пейчиново е роден Пламен Павлов – български историк-медиевист


Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.