Кула (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.
| Кула | |
 Крепостта Кастра Мартис с кулата, на която е кръстен градът | |
  Кула  Кула | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2193 души[1] (31 декември 2024 г.) 34,4 души/km² |
| Землище | 63,738 km² |
| Надм. височина | 204 m |
| Пощ. код | 3800 |
| Тел. код | 0938 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 40525 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011) |
| Уебсайт | obshtina-kula.com/bg |
| Кула в Общомедия | |
Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик. Намира се в голяма близост със Стара планина и е приблизително на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2642 души по настоящ адрес и 2873 души по постоянен адрес.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Исторически сведения сочат, че по местата, където по-късно е разположен градът, от праисторическо време се приютяват и заселват хора.
По времето на Римската империя градът се нарича Кастра Мартис. В центъра на съвременния град, в непосредствена близост до останките от тази крепост, е разположен музей, в който са били съхранявани оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален модел (макет) на самата крепост. Към днешна дата (20 януари 2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.
По време на османското владичество градът е център на нахия с името Адлиѐ (буквално „съдилище“). В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3] В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“.[4] Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.[5] През 1879 г. Феликс Каниц свидетелства за сръбската окупация на селището през Сръбско-турската война (1876), за смесеното население, включващо татари и черкези и за новите пощенски връзки с Видин.[6]
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Адлийска (Кулска) околия, част от Видинското окръжие. В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[7] През 1919 г. с решение на Общинския съвет 19 август е обявен за Ден на града. От 1920-те всяко лято през август се провежда Кулският панаир.
По времето на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[8]
В по-ново време изборите за кмет на града са се печелили от представители на различни политически сили:
- 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз).
- 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП).
- 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС).
- 2007 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 62% срещу Пеко Пеков (Коалиция „Възраждане“).
- 2011 – Владимир Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56% срещу Андрей Андреев (БСП).
Население и култура
[редактиране | редактиране на кода]Показатели
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[9]
|  |
Етническият състав на населението на град Кула през 2011 г. включва 3010 българи и 74 цигани.[10] Голяма част от трудоспособните му жители работят в завод „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Градът е център на Кулска духовна околия към Видинска епархия на Българската православна църква. В Кула има само храмове към БПЦ - църквата в центъра и гробищният храм.[11] Основната църква е „Свети апостоли Петър и Павел“. Строежът на храма започва през 1859 година, като сградата е завършена през 1864 г.[12]. Храмът е осветен на 29 юни 1865 година - празникът на светите апостоли Петър и Павел. Иконостасът е изработен през 1863-1864 година, а храмът – изографисан през 1902-1909 година. В навечерието на 150-тата годишнина на църквата, тя е ремонтирана, като чинът на обновление е извършен от митрополит Дометиан Видински на Петровден през 2014 година.[13] През 2015 година Общинският съвет на Кула обявява епископ Поликарп Белоградчишки, викарий на митрополит Дометиан, за почетен гражданин на града заради заслугите му за възраждане на духовния живот, докато е архиерейски наместник на Кулската духовна околия.[14] През 2021 година е построен вторият храм в Кула - „Възкресение Лазарово“, който се намира в гробищния парк в града. Храмът е осветен от митрополит Даниил Видински.[15]
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кула
- Стоян Брънчев (1860 – 1940), лесовъд, академик
- Найден Войнов (1895 – 1982), шахматист
- Александър Поплилов (1916 – 2001), художник
- Йордан Вълчев (1924 – 1998), писател
- Димитър Попов (1927 – 2015), министър-председател на 78-ото правителство, юрист и политик
- Михаил Миков (р. 1960), председател на XLII народно събрание, политик
- Други
- Панайот Хитов, околийски началник в Кула (1881 – 1885)[16]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Въстание на Константин и Фружин
- Река Тополовец
- Кулска мангалица
- Битка при Велики Извор (1876 г.)
- Велко Семков
- Ободрити
- Румъния между световните войни
- БЗНС (казионен)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 205.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Дирекция по Вероизповеданията на Министерския съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Министерски съвет. Посетен на 2025-06-30.
- ↑ Цанов, Наско. Кула почете 160-годишнината на своя храм на Петровден // БНР Радио Видин. 2025-06-30. Посетен на 2025-06-30.
- ↑ Архимандрит Поликарп. Митрополит Дометиан извърши обновление на храма в гр. Кула // Сайт на БПЦ-БП. 2014-06-29. Посетен на 2025-06-30.
- ↑ Епископ Поликарп стана почетен гражданин на Кула // Кмета.БГ. 2019-08-19. Посетен на 2025-06-30.
- ↑ В гробищния парк в Кула е изграден нов православен храм - "Възкресение Лазарово" // БТА. 2021-11-27. Посетен на 2025-06-30.
- ↑ ХИТОВ, Панайот Иванов – в saedinenieto.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
