Александър Поплилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Поплилов
Роден
12 май 1916 г.(1916-05-12)
Починал
9 септември 2001 г. (на 85 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Национална художествена академия
Учители Дечко Узунов
Направление Декоративни изкуства
Известни творби „Разстрел“
Награди Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1976)

Александър Поплилов Йончев е известен български художник, професор в Художествената академия, живописец, график, приложник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 май 1916 г. в Кула, Видинско. Завършва „Декоративни изкуства“ в Художествената академия в София с преподавател Дечко Узунов през 1940 г. През същата година става член на Дружеството на новите художници.[1] Участва като военен художник в заключителната фаза на Втората световна война.

През 1956 г. става доцент по „Плакат“, а от 1967 г. е професор по „Приложна графика“. Ръководи катедрите „Графика“ (от 1958), „Промишлени изкуства“ (1968 – 1973), „Приложна графика“ (от 1976). В периода 1962 – 1966 г. е ректор на Художествената академия.

Работи основно в областта на приложната графика и живопис. Той е експресивен илюстратор, романтичен живописец и педагог. Творчеството му е политически ангажирано и жанрово разнообразно. Автор е на илюстрации в над 30 детски книжки и поредици от книги, излизали в периода, когато твори.[2] Едни от най-известните му творби са „Разстрел“ и „Портрет на Н. Коперник“. Поплилов проектира в областта на приложната графика пощенски марки със сложни сюжети, например серията „История славянобългарска“ от 1962 година.[1]

Умира на 9 септември 2001 г. в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кратка биография в Bulgarian-art.com
  2. Голяма енциклопедия България, БАН, том 9 (ПАН-РЕМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-31-9, стр. 3506 – 3507.