Кастра Мартис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кастра Мартис
Kula kastra martis.jpg
Крепостта Кастра Мартис
Информация
Страна Флаг на България България
Териториална единица Кула
Строителство ІІІ и ІV век
Сайт http://danubelimes-robg.eu/index.php/en/5en
Кастра Мартис в Общомедия

Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, в превод Марсови крепости) е късноримска крепост, чиито останки се намират в днешния град Кула в Северозападна България[1].

Kula (Кула) - Castra Martis.JPG

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1870-те години австро-унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на град Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис.

Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на сегашния град Кула. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище, съществувало от 1-то хилядолетие преди новата ера.

Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на ІІІ век. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между ІІІ и ІV век. Тя защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина.

„Развалините при Кула“, Феликс Каниц

През 343 г. епископ на епархията Кастра Мартис участва в ключовия Сердикийски събор[2]. Спомената е през 377 година, когато през нея с отрядите си преминава император Грациан на път за Тракия. През 408 г. Кастра Мартис е превзета за кратко от хунския вожд Улдис. През V век Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис сред основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527-565). Крепостта е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година.

През ХІІІ – ХІV век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се състои от 2 части – малко квадратно укрепление квадрибургий и по-голям кастел, разположен южно от него.

Първоначално е построен квадрибургият, датиран към края на ІІІ – началото на ІV век, тъй като император Диоклециан усилено строи квадрибургии в граничните райони на империята. Квадрибургият е с размери 40 на 40 m с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 m. Той е много добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,2 m и запазена средна височина 2 m над подовете. Югоизточната кула му се издига на 16,3 m и именно тя дава името на съвременния град. Укреплението е достъпно само от юг, където има порта с двукрила врата. Вероятно в края на ІV век портата е подсилена с по-тясна стена на 3,3 m от първата, оформяща караулни помещения и надвратна кула.

На юг от квадрибургия е разположен военният лагер, който към втората четвърт на ІV век при Константин Велики (306-337) е укрепен с крепостни стени дебели 4,3 m. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара.

Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня, което показва, че извън крепостта е живяло цивилно население.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Вус О. В. „Крепость Марса“ в системе инженерной обороны провинции Dacia Ripensis в IV в. н.э. // Проблемы истории и археологии Украины: Материалы X Международной научной конференции, посвященной 125-летию профессора К. Э. Гриневича. – Харьков: НТМТ, 2016. – С. 58–59
  • Й. Атанасова. Находки от Кастра Мартис. – В: Кастра Мартис – квадрибургий и кастел. С., 2005, 190-220 (Разкопки и проучвания, 23)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вус О. В. «Крепость Марса» в системе инженерной обороны провинции Dacia Ripensis в IV в. н.э. // Проблемы истории и археологии Украины: Материалы X Международной научной конференции, посвященной 125-летию профессора К. Э. Гриневича. – Харьков: НТМТ, 2016. – С. 58–59
  2. Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV-VII век. Варварски нашествия и християнство, София 2017, ISBN 9786191900886