Данаил Несторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Данаил Несторов
български зограф
Роден
1870 г.

Данаил (Натанаил) Несторов Траянов е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Данаил Траянов е роден в 1870 в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя. Баща му е известният иконописец Нестор Траянов, а дядо му е Траян Негриев. Данаил учи в българското училище в Галичник и изучава образопис при баща си, с когото работи из България и Влашко.[1]

Данаил често работи из България - в 1896 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец,[2][3] и Влашко с баща си и с Йосиф Михайлов до 1894 година. Рисуват иконите в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в българското село Гаурич, в Драче, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.[4]

В 1898 - 1899 година работи с Нестор Траянов и Георги Исачев в Свищов. Работят в гробищната църква „Свети Дух“.[4] От 1900 до 1908 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, братовчед си Овентий Исачев и Алексо Василев.[4]

След 1908 година, след оттеглянето на баща му, Данаил започва да твори самостоятелно, но първата му самостоятелна работа е от 1900 година - иконите в църквата „Света Троица“ в Плевен, където му помагат братовчед му Овентий Исачев и Алексо Василев, под надзора на Нестор Траянов.[1] Дело на Данаил Несторов е иконата на владишкия трон в плевенската църква „Света Параскева“.[1] След това рисува стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в 1904 година в Кула.[1] Твори в плевенските села Николаево, Вълчитрън, Върбица, Одърне и в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Катуница в 1908 година.[1] Работи и в селата Садовец, Махалата, Брест, Гиген, Гигенска махала в същата 1908 година.[1]

По същото време с баща си Данаил твори и в ломските църкви „Света Богородица“ и „Свети Никола Нови“.[1][5][6] Дело на Данаил са също така иконите в село Ново село, Видинско, в църквата „Света Богородица“ и някои стенописи от църквата „Свети Никола“, където отново му помага Овентий Исачев.[1] Данаил твори и в „Свети Георги“ в село Антимово с Алексо Василев, Гомотарци, във видинската църква „Свети Димитър“, където негово дело са иконите „Сретение“, „Свети Мина“, „Рождество“ и други. След това работи в Зверино, Войвода, Бащина и Бели Осъм.[1]

Данаил Несторов в 1912 година рисува иконите в тетовските църкви „Свети Кирил и Методий“, „Свети Николай“ и „Свети Димитър“. В Гостиварско работи в селата Галата, Върбен, Турчане, Баница, Горно Еловци, Милетино, където изработва иконите и фреските, Тумчевище, „Св. св. Петър и Павел“ в Таймище, където прави иконостаса и фреските и в манастира в СимницаСвети Симеон“. В Тетовско работи в селата Саракинци, Вълковия, Едуерци, Бървеница, Жилче и в манастира „Свети Атанасий“ в 1929 година.[1] На някои места Данаил изработва отделни икони, а другаде рисува изцяло иконите и стенописите.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
Евтим Траянов
 
Велян Траянов
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
 
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
Дамян Христов
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
 
 
 
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 218.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 222.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 223.
  5. Забележителности. // Общинска администрация Лом. Посетен на 2015-12-16.
  6. Катедрален храм „Успение Богородично“ - Лом. // Grabo.bg. Посетен на 2015-12-16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония