Света Троица (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

Храм
„Света Троица“
град Плевен
StTroica1.jpg
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Плевен
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Епархия Плевенска епархия
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут действащ храм

„Света Троица“ е православна църква в Плевен.

През 1870-те год. жителите на Горни Плевен замислят строеж на нов храм. Първоначално построяват църковна килия, която близо 40 г. служи за религиозна дейност и за училище на деца от района.

Набирането на средства за храма започва през 1873 г., но политически и финансови причини забавят строежа цели 20 г. През 1893 г. се учредява комитет, който да се грижи за подготовката и строежа на храма. Комитетът се оглавява от кмета Христо Данаилов. Проектът за църква е дело на градския архитект Вячеслав Гаварда. Строителството е възложено на предприемача от град Трявна Иван Околийски.

Първоначалната стойност на храма е определена на 32069 лв., но продължилото с години строителство го оскъпява допълнително. Във финансирането на строежа се включват Министерството на външните работи и изповеданията, Народното събрание, Окръжният съвет, Окръжната постоянна комисия, Градският съвет, Врачанската митрополия, както и плевенското гражданство. Имената на многобройните дарители се пазят в „Книга за доброволните приношения на християните за църквата „Света Троица“ в град Плевен (1898 г.)“.

Предметните дарения са най-различни – от вълнени черги и кристални полилеи до култови предмети, потребни при богослужение. Положен е и доброволен труд. Селяните от близките села карат камъни от Кайлъшката кариера, а населението, живеещо в селата край река Вит, осигурява пясък.

В святото си начинание плевенчани получават подкрепа и от духовния си пастир митрополит Константин Врачански. Той често ходатайста пред висши чиновници за отпускане на финансови средства, а когато храмовото строителство напредва, той разрешава поставянето на осветен антиминс и извършване на богослужение.

Първата литургия се отслужва на Архангеловден през 1898 г. от плевенския архиерейски наместник протойерей Антоний Попов. Дни преди това майсторите Стефан и Аврам Василеви – резбари от рода Филипови от село Осой, Дебърско, завършват владишкия трон и царските двери.

Иконостасът е изработен през 1899 г. Той е висок и плътно издигнат, а не резбован – лично предпочитание на врачанския митрополит Константин. Изработването на иконите на иконостаса е възложено на Данаил Несторов от село Галичник, а негови помощници са братовчед му Овентий Исачев и Алексо Василев.[1] Негови са 8 главни икони с едеците им и 2 олтарни врати. В архивите се среща името и на друг иконописец – Адолф Селов, създал иконите на „Света Троица“ за десния иконостас и още няколко малки икони.

Строителството на храма продължава цели 19 години и е осветен на 14 май 1912 г.

Дълги години след това се събират средства за изографисването му. През 1940 г. се сключва договор с художника Илия Пефев, родом от Галичник. Изографисването започва от олтара, а през 1946 г. се довършва и останалата част от храма.

Въпреки хроничната липса на пари църковните настоятелства през годините имат твърде амбициозни замисли. Сред тях е строителството на нова църковна килия. Неин архитект е А. И. Гайтанджиев, а строителството ѝ е възложено на майстора Петко Кавърджиков от с. Поповци, Габровско.

Идеята на църковното настоятелство с председател о. Димитър Монов е на втория етаж да има голям салон за братствени беседи. Сградата е особено необходима, тъй като религиозно-просветната дейност при храма е в небивал подем: създават се православно християнско братство „Христова Златоуст“; организират се библейски курсове; изнасят се домашни беседи. В центъра на тази душеспасителна и народнополезна дейност са свещениците Димитър Монов и Йордан Вълешков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]