Бървеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бървеница
Брвеница
— село —
      
Герб
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий“
41.9672° с. ш. 20.9808° и. д.
Бървеница
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областГорни Полог
Площ164,3 km²
Надм. височина443 m
Население2918 души (2002)
Пощенски код1216
Бървеница в Общомедия

Бървеница (на македонска литературна норма: Брвеница; на албански: Bërvenica, Бървеница) е село в Северна Македония, център на община Бървеница в областта Горни Полог.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра южно от Тетово на левия бряг на река Темищица, недалеч от вливането ѝ във Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Бървеница е село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Бървеница — има 16 прости кѫщи и е чифликъ. При селото, подъ високи стари дѫбове, стоятъ селскитѣ гробища, при които се виждатъ развалини отъ стара църква, при която селенитѣ колятъ курбанъ на зимни св. Атанасъ.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бървеница е село, населявано от 105 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бървеница има 962 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бървеница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Бървеница е село в Бървенишка община (с център в Жеровяне) в Долноположкия срез и има 20 къщи със 119 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2918 жители.[6]

Сградата на Община Бървеница.
Националност Всичко
македонци 2834
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 68
бошняци 1
други 15

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 22.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови // Архивиран от оригинала на 2008-09-15. Посетен на 2007-09-14.