Блаце (община Бървеница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Блаце.

Блаце
Блаце
— село —
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги“
41.895° с. ш. 21.0203° и. д.
Блаце
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областДолни Полог
Надм. височина839 m
Население344 души (2002)
Пощенски код1227
Блаце в Общомедия

Блаце (на македонска литературна норма: Блаце; на албански: Bllaca, Блаца) е село в Северна Македония, в община Бървеница.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположно в областта Долни Полог, на десния бряг на Вардар в западните склонове на планината Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“

В края на XIX век Блаце е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Блаце. Прѣди десетина години блачани сѫ клали курбанъ на Гергйовъ день, но сега напуснали този обичай, защото на сѫщия праздникъ ходятъ въ гората надъ селото си да се миятъ и да пиятъ отъ „Самовилската вода“, която почитатъ за истински лѣкъ противъ много болести. Вѣрванието въ лѣчебната сила на различни изворчета е твърдѣ много распространено не само по селата, но и въ самото Тетово. При такива чудотворни води ходятъ прѣзъ пролѣтьта и най-много на Гергйовъ день и по четвъртъцитѣ между Въскресенне и Възнесение, прѣзъ които дни селенитѣ не работятъ за да не падне градъ на нивитѣ имъ. Посѣтителитѣ на врачебнитѣ води оставятъ при изворчетата по нѣщо отъ себе си.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година. Блаце е село, населявано от 440 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 54 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блаце има 360 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Блаце е село в Милетинска община в Долноположкия срез и има 62 къщи с 357 жители българи.[5]

При избухването на Балканската война 2 души от Блаце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 344 жители македонци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007