Стенче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стенче
Стенче
— село —
Изглед към Стенче
Изглед към Стенче
North Macedonia relief location map.jpg
41.8742° с. ш. 21.0024° и. д.
Стенче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Бървеница
Географска област Горни Полог
Надм. височина 1346 m
Население 150 души (2002)
Пощенски код 1237
Стенче в Общомедия

Стенче (изписване до 1945 година: Стѣнче; на македонска литературна норма: Стенче; на албански: Stençe) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горни Полог, в склоновете на Сува гора, на десния бряг на реката Вардар. Село Стенче се намира между селата Вълковия и Теново . Селото е на 25 км южно от Тетово и на 14 км северно от Гостивар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Стенче е българско село в Тетовска каза на Османската империя.

В църквата „Свети Илия“ в Стенче в 1866 година работи Дичо Зограф, а по-късно синът му Аврам Дичов.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стѣнче е село, населявано от 680 жители българи християни.[2]

През учебната 1897-1898 година в Стенче работи българско училище.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенче има 664 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

По време на Балканската война в 1912 година 4 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.[6]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Стенче е център на Стенчевска община с три села в Долноположкия срез и има 101 къщи с 957 жители българи.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 150 жители.[8]

Църквата „Свети Илия“.
Националност Всичко
македонци 149
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка"
Паметна чешма построена през 2003 година по повод 100 годишнината от Илинденското въстание
Църквата „Свети Атанасий"

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стенче
  • Flag of Bulgaria.svg Безистен Илчев, македоно-одрински опълченец, 24 годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.XI.1912г. - неизвестно[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Божил Божанич, македоно-одрински опълченец, 53 годишен; кафеджия; 2-а рота на Кюстендилската дружина; 29.IX.1912г. - неизвестно[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тодоров (1877 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Serbia.svg Стеван Израиловски (р. 1929), сръбски балетист
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Василевски (1871-1945), български екзархийски свещеник
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Израилов Симов, македоно-одрински опълченец, 24 годишен; работник; III отделение ; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912г. - неизвестно[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Костадинов, македоно-одрински опълченец, 25 годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.IX.1912г. - неизвестно[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 441.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 155.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  6. Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 616.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
     Портал „Македония“         Портал „Македония