Направо към съдържанието

Жилче

Жилче
Жилче
— село —
Входът на Жилче
Входът на Жилче
42.0314° с. ш. 21.0617° и. д.
Жилче
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина406 m
Население650 души (2002)
Пощенски код1228
МПС кодTE
Жилче в Общомедия

Жилче (на македонска литературна норма: Жилче; на албански: Zhilça, Жилча) е село в Северна Македония, в община Йегуновце, разположено в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.

Селото е на 12 километра североизточно от Тетово. Землището на селото е малко – 4,9 квадратни километра.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626 – 1627 година Жилче е отбелязано като село с 18 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на XIX век Жилче е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жилче има 260 жители българи християни.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 240 християнски жители на Жилче са българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война 2 души от Жилче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Жилче е село в Шемшевска община и има 40 къщи с 672 жители българи.[5]

В 1961 година Жилче има 740 жители. Поради миграцията към градовете този брой в 1994 година намалява на 648 (642 македонци, 3 сърби, 3 други). Според преброяването от 2002 година Жилче има 650 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 642
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 5
бошняци 0
други 3
Родени в Жилче
  • Ангел Гавровски (р. 1942), художник от Северна Македония
  • Боро Стоянов, български килиен учител в Тетово (1848 – 1858)[7]
  • Милко Джуровски (р. 1963), футболист и треньор от Северна Македония
  • Стоил Костадинов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а серска дружина.[8]
  • Христо Мирчев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а серска дружина.[8]
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 627.
  8. а б https://www.archives.government.bg/uploaded_files/sprav_09_all.pdf