Жилче
| Жилче Жилче | |
| — село — | |
 Входът на Жилче | |
  Жилче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 406 m |
| Население | 650 души (2002) |
| Пощенски код | 1228 |
| МПС код | TE |
| Жилче в Общомедия | |
Жилче (на македонска литературна норма: Жилче; на албански: Zhilça, Жилча) е село в Северна Македония, в община Йегуновце, разположено в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е на 12 километра североизточно от Тетово. Землището на селото е малко – 4,9 квадратни километра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626 – 1627 година Жилче е отбелязано като село с 18 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Жилче е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жилче има 260 жители българи християни.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 240 християнски жители на Жилче са българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война 2 души от Жилче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Жилче е село в Шемшевска община и има 40 къщи с 672 жители българи.[5]
В 1961 година Жилче има 740 жители. Поради миграцията към градовете този брой в 1994 година намалява на 648 (642 македонци, 3 сърби, 3 други). Според преброяването от 2002 година Жилче има 650 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 642 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 5 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Жилче
Ангел Гавровски (р. 1942), художник от Северна Македония
Боро Стоянов, български килиен учител в Тетово (1848 – 1858)[7]- Милко Джуровски (р. 1963), футболист и треньор от Северна Македония
- Стоил Костадинов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а серска дружина.[8]
- Христо Мирчев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а серска дружина.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 627.
- ↑ а б https://www.archives.government.bg/uploaded_files/sprav_09_all.pdf
| ||||||||
