Сиричино
| Сиричино Сиричино | |
| — село — | |
 Изглед към Сиричино. | |
  Сиричино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 507 m |
| Население | 395 души (2002) |
| Пощенски код | 1228 |
| МПС код | TE |
| Сиричино в Общомедия | |
Сиричино (на македонска литературна норма: Сиричино; на албански: Siriçina, Сиричина) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог на десния бряг на Вардар.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Петка“ е от 1567 година. В края на XIX век Сиричино е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сиричино има 330 жители българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 60 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 320 християнски жители на Сиричино са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[3]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сиричино е село в Групчинска община и има 59 къщи с 520 жители българи.[4]
Според преброяването от 2002 година Сиричино има 395 жители, всички македонци.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
