Яжинце
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Косово вижте Яжинце (Косово).
| Яжинце Јажинце | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Яжинце | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 781 m |
| Население | 1099 души (2002) |
| Пощенски код | 1206 |
| МПС код | TE |
Яжинце или Яжинци (на македонска литературна норма: Јажинце) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог до границата с Косово в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън. В Яжинце функционира граничен контролно-пропускателен пункт към Косово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Яжинче с 30 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Яжинце е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Яжинци. — Близо надъ селото има развалини отъ стара цьрква.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Яжинци има 25 жители българи християни и 220 арнаути мохамедани.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 24 християнски жители на Яжинци са българи патриаршисти сърбомани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Яжинци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Яжинце като албанско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Яжинце има 1099 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 1098 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В селото има паметник на Хаким Селмани от АНО.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Яжинце
Иван Костов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина и 12 лозенградска дружина[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 372.
| ||||||||
