Вратница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вратница
Вратница
— село —
Люботрън, сниман от Вратница
Люботрън, сниман от Вратница
North Macedonia relief location map.jpg
42.1433° с. ш. 21.1181° и. д.
Вратница
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина724 m
Население505 души (2002)
Пощенски код1225
МПС кодTE
Вратница в Общомедия

Вратница (на македонска литературна норма: Вратница; на албански: Vratinca) е село в Северна Македония, в община Йегуновце, разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли а Шар планина под връх Люботрън.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е отдалечено на 22 километра от Тетово и на пет километра от граничния пункт при Яжинце.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Вратница е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Вратница. — има около 100 български кѫщи, 1 църква, 1 училище, 1 ханъ и 2 — 3 продавници на разни дребни стоки. Името на селската църква е св. Константинъ и Елена, но въ деня на тѣзи святи вратничани, съ много гости отъ околнитѣ села, съ голѣмо тържество ходятъ да празднуватъ и колятъ курбанъ на развалинитѣ на старата си църква, която е носила едно име съ сегашната и която се намира на 1/4 ч. подъ селото между много джбове.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вратница има 780 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 150 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 880 християнски жители на Вратница са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вратница е център на община от две села и има 131 къщи с 1131 жители българи.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Андрея Хр. Божинов от Тетово е български кмет на Вратница от 12 февруари 1942 година до 17 септември 1942 година. След това кмет е Кирил Илиев Симов от Тетово (5 февруари 1943 - 12 август 1944).[7]

В 1961 година Вратница има 1384 жители. Поради миграцията към градовете този брой в 1994 година намалява на 572 (522 македонци, 33 сърби, 17 други), а в 2002 на 505.

Според преброяването от 2002 година Вратница има 505 жители.[8]

„Архангел Михаил“.
Националност Всичко
македонци 482
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 20
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Арнаудов, Петър Сибинов Арнаудов, Симеон Арнаудов и Мария Арнаудова, 1906 година
Родени във Вратница
Починали във Вратница
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Арнаудов (1878 – 1978), български литературен историк, общественик, академик, по произход от Вратница
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Арнаудов (1889 – 1946), български оперен режисьор и музиковед, по произход от Вратница
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Арнаудов (1924 – 2016), български цигулар и музикален педагог, по произход от Вратница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05