Янчище
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция, чието гръцко име е Агиос Георгиос, вижте Янчища. За селото в Косово вижте Янчище (община Ораховац).
| Янчище Јанчиште | |
| — село — | |
 | |
  Янчище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 385 m |
| Население | 587 души (2002) |
| Пощенски код | 1215 |
| МПС код | TE |
| Янчище в Общомедия | |
Янчище или Янчища (на македонска литературна норма: Јанчиште; на албански: Jançishti, Янчищи) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог на левия бряг на река Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Янко, хипокористикон от Яне от Йоан.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Янчища е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Егуновци има 145 жители българи християни.[2]
В началото на ХХ век цялото село, включително и къщите, е чифлик, собственост на мюсюлмански земевладелци. Михаил Арнаудов пише, че 8 къщи са на Мехмед паша от Тетово, 3 - на Хаджи Рашид паша от Цариград, 3 - на Реджеп паша и синовете му в Тетово, 4 - на Есад паша от Желино, 2 - на Асан паша от Гостивар, 3 - на Руфат ага от Тетово.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 208 християнски жители на Янчища са българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Янчище е село в Шемшевска община и има 40 къщи с 424 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година Янчище има 587 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 544 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 43 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Янчище
Тодор Василев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]- Спас Йосифов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 1 дебърска дружина[9]
- Бюмбюл Савев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[10]
- Симеон (Силян) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[11]
- Христо Теофилов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Арнаудов, Михаил. Една научна командировка в Македония, София, 1999, с. 28, 290.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 646.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 701.
| ||||||||
