Старо село (община Йегуновце)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Старо село.
| Старо село Старо Село | |
| — село — | |
 | |
  Старо село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 738 m |
| Население | 217 души (2002) |
| Пощенски код | 1225 |
| МПС код | TE |
| Старо село в Общомедия | |
Старо село (на македонска литературна норма: Старо Село; на албански: Staro Sella, Старо Села) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Истаросел с 54 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Старо село е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Старо-Село — въ планината, около 1/2 часъ далечъ отъ Вратница; има 30 простички български кѫщи и 1 църква, останала отъ старо време; името на църквата е св. Гьорги, и деня на този святецъ се празднува тържественно съ коляние курбанъ, съ месото на когото се гощаватъ селенитѣ заедно съ многочисленнитѣ си гости.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старо село има 215 жители българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 240 християнски жители на Старо село са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Старо село е в Рогачевска община и има 33 къщи с 296 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година Старо село има 217 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 212 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 5 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
