Симнишки манастир
| Симнишки манастир Симнички манастир | |
 Рисунка на манастира от 1930 година | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Симница |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Тетовско-Гостиварска |
| Архиерейско наместничество | Гостиварско |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | руини |
Симнишкият манастир „Свети Симеон“ (на македонска литературна норма: Симнички манастир „Свети Симеон“) е бивш манастир край гостиварското село Симница, днес в Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Развалините на манастира са разположени е на 1 километър северозападно от Симница.
Няма данни кога е основан манастирът, но при археологочески разкопки са открити останки от средновековна църква и некроопол.[1] Знае се, че манастирът е бил доста богат – имал е гора на падините на планината Буковик, ниви по долината на Симнишката река, както и големи пчелни кошери в самото село Симница и в село Оркюше.
За многобройната стока се грижели самите монаси. Главният манастирски събор се провеждал всяка година на 1 септември по стария календар, като на него идвали мнгоо хора от районите на Горен Полог, Мавровско поле, Горна река и Кичевията. Манастирът пострадва в Австро-турската война в 1689 година. В XVIII или XIX век в Симница пръво се заселили три албански семейства от Матия и с помощта на албанци от съседните села Падалище и Сърбиново, нападат християнските си съселяни и манастира. Тогава всички калугери са убити, игуменът на манастира е изгорен, а манастирът е разорен. Манастирът остава разрушен около 200 години. В периода 1935 и 1936 година по инициатива на вруточкия свещеник Аркадий Попович, манастирът е изграден повторно и в големи размери. При копането на основите са намерени два кръста, сребърен и железен, основи и други. В обновения манастир рисува известният български зограф Данаил Несторов.[2] Манастирът започва да организира и ежегоден събор. След обновяването, има един монах, прислуга, гора и малко стока. В 1943 година, по време на Втората световна война, когато Симница е анексирана от Албания, в манастира влиза балистката чета на Джемаил Хасани – калугерът Никодим Аджиевич и прислужникът Марко са измъчвани и убити, стоката е разграбена, а манастирската църква е разрушена до основи.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Trifunoski, Jovan. Srednjevekovni simnjicki manastir // Glasnik 5 (70). 1989. с. 111 - 113.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
- ↑ Трифуноски, Јован. Полог. Антропогеографска проучавања. Београд, САНИ, 1976. с. 213.
