Йован Трифуноски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Трифуноски
Јован Трифуноски
югославски географ, антрополог и етнограф
Јован Трифуноски.jpg
Роден
Починал

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област География, Антропология, Етнография
Образование Скопски университет
Работил в Белградски университет, Скопски университет
Семейство
Баща Филип Трифонов Лулков
Майка Теофилка

Йован Филипов Трифуноски (на сръбски: Јован Трифуноски или Jovan Trifunoski) е югославски географ, антрополог и етнограф, по произход македонски сърбоманин. Изявява сръбска национална принадлежност и, без да отрича съвременното съществуване на т. нар. македонска нация, застъпва тезата за сръбски характер на македонските славяни. Последната му издадена приживе книга „Македонизирање Јужне Србије“ („Македонизирането на Южна Сърбия“, 1995) обобщава възгледите му по този въпрос.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Йован Трифоноски е роден на 23 септември 1914 година в положкото село Вруток, тогава в Сърбия, в земеделското семейство на Филип Трифонов Лулков и Теофилка. През 1905 година баща му е в четата на Никола Андреев, която предизвиква обсадата на Лешочкия манастир.[2] Завършва основно образование в селото си, след това гимназиално в Скопие и Тетово, а между 1935 – 1939 година учи антропология и география в Философския факултет на Скопския университет.[3]

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането през 1939 г. отбива военната си служба във Военно-географския институт в Белград. В периода 1940 – 1979 година работи като университетски преподавател в Скопие и Белград. През 1950 година защитава докторската дисертация „Кумановско–Прешевска Църна гора“ (на сръбски: Кумановско-прешевска Црна Гора) пред Сръбската академия на науките. От 1965 г. носи званието редовен професор. Извършва антроположки, географски и етнографски проучвания в Скопската, Положката, Кумановската, Овчеполската, Кочанската, Струмишката котловина и в Пелагония, като за всяко от тях издава отделна студия.[4]

Носител е на Орден на труда, втора степен през 1959 година. Пенсионира се през 1979 година. Почива в Белград през 1997 година.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Македонска градска насеља (на български: Македонските градове), 1947 г.
  • Кумановско-прешевска Црна Гора (на български: Кумановско-Прешевска Църна гора), 1951 г.
  • Поречието на Кадина Река. Антропогеографски испитувања (на български: Поречието на Кадина река. Антропогеографски изследвания), 1952 г.
  • Дебар. Антропогеографска испитивања (на български: Дебър. Антропогеографски изследвания), 1952 г.
  • Варошица Крушево (на български: Крушево), 1955 г.
  • Врањска котлина (на български: Вранската котловина), 1962 и 1964 г.
  • Горна Пчиња (на български: Горна Пчиня), 1964 г.
  • Сеоска насеља Скопске котлине. Развитак села, порекло становништва, привредне отлике (на български: Селата в Скопската котловина. Развитие, произход на населението, стопански характеристики), 196 -
  • Кичевска котлина. Насеља и становништво (на български: Кичевска котловина. Селища и население), 1968 г.
  • Кочанска котлина. Сеоска насеља и становништво (на български: Кочанска котловина. Села и население), 1970 г.
  • Скопска Црна Гора. Природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (на български: Скопска Църна гора. Природна среда, история, селища, население и стопанство), 1971 г.
  • Кумановска област. Сеоска насеља и становнишство (на български: Кумановска област. Села и население, 1974 г.
  • Полог. Антропогеографска проучавања (на български: Полог. Антропогеографски проучвания, 1976 г.
  • Албанско становништво у Социјалистичкој Републици Македонији. Антропогеографска и етнографска истраживања (на български: Албанското население в СР Македония. Антропогеографски и етнографски изследвания), 1988 г.
  • Турско становништво у Ср Македонији (на български: Турското население в СР Македония)
  • О пореклу становништва у Струмичкој котлини (на български: За произхода на населението в Струмишката котловина)
  • Међуратна колонизација Срба у Македонији (на български: Междувоенна сръбска колонизация в Македония), 1991 г.
  • Охридско-струшка област. Антропогеографска проучавања (на български: Охридско-Струшка област. Антропогеографски проучвания), 1992 г.
  • Македонизирање Јужне Србије (на български: Македонизирането на Южна Сърбия), 1995 г.
  • Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања (на български: Битолско-Прилепска котловина. Aнтропологеографски проучвания), 1998 г. ISBN 86-7025-267-8

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония