Йован Трифуноски
| Йован Трифуноски Јован Трифуноски | |
| югославски географ, антрополог и етнограф | |
 | |
| Роден |
23 октомври 1915 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1997 г.
|
| Учил в | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | География, Антропология, Етнография |
| Работил в | Белградски университет, Скопски университет |
| Семейство | |
| Баща | Филип Трифонов Лулков |
| Майка | Теофилка |
Йован Филипов Трифуноски (на сръбски: Јован Трифуноски или Jovan Trifunoski) е югославски географ, антрополог и етнограф, по произход македонски сърбоманин. Изявява сръбска национална принадлежност и, без да отрича съвременното съществуване на т. нар. македонска нация, застъпва тезата за сръбски характер на македонските славяни, обвинявайки Тито, Димитър Влахов и Георги Димитров че са им наложили това ново самосъзнание водени от "великохърватски" и "великобългарски шовинизъм" съответно, като с обвинението към последните двама той признава българския характер на Беломорска и Пиринска Македонии. Последната му издадена приживе книга „Македонизирање Јужне Србије“ („Македонизирането на Южна Сърбия“, 1995) обобщава възгледите му по този въпрос.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години и образование
[редактиране | редактиране на кода]Йован Трифоноски е роден на 23 септември 1914 година в положкото село Вруток, тогава в Сърбия, в земеделското семейство на Филип Трифонов Лулков и Теофилка. През 1905 година баща му е в четата на Никола Андреев, която предизвиква обсадата на Лешочкия манастир.[2] Завършва основно образование в селото си, след това гимназиално в Скопие и Тетово, а между 1935 – 1939 година учи антропология и география във Философския факултет на Скопския университет.[3]
Преподавателска и научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]След дипломирането през 1939 г. отбива военната си служба във Военно-географския институт в Белград. В периода 1940 – 1979 година работи като университетски преподавател в Скопие и Белград. През 1950 година защитава докторската дисертация „Кумановско–Прешевска Църна гора“ (на сръбски: Кумановско-прешевска Црна Гора) пред Сръбската академия на науките. От 1965 г. носи званието редовен професор. Извършва антроположки, географски и етнографски проучвания в Скопската, Положката, Кумановската, Овчеполската, Кочанската, Струмишката котловина и в Пелагония, като за всяко от тях издава отделна студия.[4]
Носител е на Орден на труда, втора степен през 1959 година. Пенсионира се през 1979 година. Почива в Белград през 1997 година.[5]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Македонска градска насеља (на български: Македонските градове), 1947 г.
- Кумановско-прешевска Црна Гора (на български: Кумановско-Прешевска Църна гора), 1951 г.
- Поречието на Кадина Река. Антропогеографски испитувања (на български: Поречието на Кадина река. Антропогеографски изследвания), 1952 г.
- Дебар. Антропогеографска испитивања (на български: Дебър. Антропогеографски изследвания), 1952 г.
- Варошица Крушево (на български: Крушево), 1955 г.
- Врањска котлина (на български: Вранската котловина), 1962 и 1964 г.
- Горна Пчиња (на български: Горна Пчиня), 1964 г.
- Сеоска насеља Скопске котлине. Развитак села, порекло становништва, привредне отлике (на български: Селата в Скопската котловина. Развитие, произход на населението, стопански характеристики), 196 -
- Кичевска котлина. Насеља и становништво (на български: Кичевска котловина. Селища и население), 1968 г.
- Кочанска котлина. Сеоска насеља и становништво (на български: Кочанска котловина. Села и население), 1970 г.
- Скопска Црна Гора. Природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (на български: Скопска Църна гора. Природна среда, история, селища, население и стопанство), 1971 г.
- Кумановска област. Сеоска насеља и становништво (на български: Кумановска област. Села и население, 1974 г.
- Полог. Антропогеографска проучавања (на български: Полог. Антропогеографски проучвания, 1976 г.
- Албанско становништво у Социјалистичкој Републици Македонији. Антропогеографска и етнографска истраживања (на български: Албанското население в СР Македония. Антропогеографски и етнографски изследвания), 1988 г.
- Турско становништво у Ср Македонији (на български: Турското население в СР Македония)
- О пореклу становништва у Струмичкој котлини (на български: За произхода на населението в Струмишката котловина)
- Међуратна колонизација Срба у Македонији (на български: Междувоенна сръбска колонизация в Македония), 1991 г.
- Охридско-струшка област. Антропогеографска проучавања (на български: Охридско-Струшка област. Антропогеографски проучвания), 1992 г.
- Македонизирање Јужне Србије (на български: Македонизирането на Южна Сърбия), 1995 г.
- Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања (на български: Битолско-Прилепска котловина. Aнтропологеографски проучвания), 1998 г. ISBN 86-7025-267-8
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трифуноски, Јован. Македонизирање Јужне Србије. Београд, 1995. с. 11.
- ↑ Сто години од сардисувањето на Лешочкиот манастир „Св. Атанасиј““, Македонско Сонце, 26.8.2005 г. Архив на оригинала от 2008-07-24 в Wayback Machine., посетен на 17.7.2013 г.
- ↑ Институт за географија – 85 години, САК – СТИЛ Скопие, 2008, стр. 37.; Радовановић, М., Јован Трифуноски (1914 – 1997), Београд, Гласник Етнографског института САНУ. 1998
- ↑ Институт за географија – 85 години, САК – СТИЛ Скопие, 2008, стр. 36 – 37.; Радовановић, М., Јован Трифуноски (1914 – 1997), Београд, Гласник Етнографског института САНУ. 1998
- ↑ Институт за географија – 85 години, САК – СТИЛ Скопие, 2008, стр. 38.
|
