Създаване на македонската нация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В края на 20-те години на XX век се заражда идеята за създаването на македонска нация. Първоначалната идея е за създаването на единна нация, съставена от всички етнически елементи, които да образуват самостоятелна република в бъдещата Балканска федерация. В действителност македонската идентичност се приема единствено от етническите българи, населяващи Вардарска Македония, която е в състава на Кралство Югославия. Развитието на процеса е в резултат на тогавашната югославска политика, целяща изтриването на българската национално самосъзнание в населението на Вардарска Македония и заменянето и със сръбска.

Зараждане на идеята за македонска нация[редактиране | редактиране на кода]

Разделянето на Македония[редактиране | редактиране на кода]

След края на Балканските войни Македония е разделена на 3 части между България, Гърция и Югославия. Българското население преобладава във Вардарската, Пиринската и северната част на Егейска Македония и съставя над 50% от населението в цялата област. В състава на Кралство Югославия е образувана Вардарска бановина, българският език е изваден от училищата и забранен за употреба и на негово място се поставя сръбският. В Егейска Македония Гръцката държава обявява населението, говорещо български език, за славяноезични гърци (славофони). Заедно със засилената чуждата пропаганда сред македонските комунисти се заражда идеята за създаването на отделна македонска нация.

Предпоставки за създаване на македонска нация[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за създаване на македонска нация за пръв път се появява сред македонските комунисти, начело с Димитър Влахов[1], публицист и революционер, една от водещите фигури в създадената по-късно ВМРО (обединена). Вземайки предвид голямата етническа разнородност на населението на Македония, анексирането на областта от България е в противоречие с хората, изповядващи комунистическите ценности. Сред ляво-мислещите македонски революционери единствен изход от ситуацията представлява обединението на всички етнически групи в една - македонска нация, което да улесни установяването в бъдеще на Македонска държава в проектираната вече Балканска федерация. В началото идеята е приета от доста български революционери като Петър Чаулев, Павел Шатев, Владимир Поптомов и Тодор Паница. Много бързо обаче някои от тях се отдръпват поради тесните връзки на организацията с БКП и Коминтерна и поради несъгласие с политиката на отричане на българското етническо самосъзнание на населението на Македония.

Организации подкрепящи създаването на македонската нация[редактиране | редактиране на кода]

Основните поддръжници на създаването на македонска нация са лявото крило на ВМРО и МФО. През 1924 настъпва разрив между левите и десните във ВМРО, което води до заговора и убийството на лидера Тодор Александров и окончателното изгонване на левичарите от партията. Малко след това те създават нова партия ВМРО (обединена) в която се включват и бивши членове на други партии. Партията се превръща в движеща сила на идеята за македонска нация и създава стабилни връзки с комунистическите сртуктури в България и Кралство Югославия. През 1935 година се разпадат последователно комитетите в Горна Джумая и София и постепенен упадък на организацията. На следващата година е изготвен процес срещу партията по ЗЗД, който осъжда ръководителите на партията за антидържавна и прокомунистическа политика, целяща да измени границите и откъсне територии от Царство България чрез насилие. След процеса и малкото останали членове се отдръпват, което слага и край на съществуването на организацията.

Становище на Коминтерна[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 излиза официално становище на Коминтерна, което признава съществуването на македонска нация. Документът е изготвен в Москва с помощта на Георги Димитров и Димитър Влахов. Идеята на двамата комунистически лидери е по този начин да поставят основите за създаването на свободна и независима Македония в нейните географски и икономически граници и нейното конструиране в самостоятелна политическа единица, която да влезе в бъдещата Балканска Федерация. Погледнато от исторически план, документът има за цел да узакони съществуането на македонска нация.

Развитие на македонизма по време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След задържането на активистите на ВМРО (обединена) в Кралство Югославия и разпада на партията, идеята за македонска нация бива отхвърлена дори и сред левичарските среди.

На 17 Април 1941 Македония е окупирана от германските войски и населението иска незабавно обявяване на независимост, с което да се прекъснат връзките с Югославия. След решението за временна подялба на Югославия на 19 Април Българската армия започва да управлява (т.нар. окупация) източната част на Егейска и почти цяла Вардарска Македония. Веднага е организирана местна администрация на региона и са изгонени всички представители на гръцката и сръбска власт. В Скопие се организира Пета българска армия[2] съставена от Пета и Шеста пехотни дивизии и запълнена с местно население от новоосвободените региони. След обрата във войната за много кратко време са образувани български, гръцки и сръбски отряди, работещи против българската власт. До края на изтеглянето си българските войски са под постоянни нападения от страна на партизанските отряди, работещи в тясна връзка с БКП и Георги Димитров.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влахов, Димитър. Мемоари, Скопие, 1970
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
     Портал „Македония“         Портал „Македония