Долна Баница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Долна Баница
Долна Бањица
— село —
Църквата „Св. св. Петър и Павел“, ΧΙΧ век
Църквата „Св. св. Петър и Павел“, ΧΙΧ век
North Macedonia relief location map.jpg
41.7819° с. ш. 20.9008° и. д.
Долна Баница
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 539 m
Население 4356 души (2002)
Пощенски код 1230
МПС код GV
Долна Баница в Общомедия

Долна Баница (на македонска литературна норма: Долна Бањица; на албански: Banjica e Poshtme) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър южно от град Гостивар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Долна Баница е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Долня Баница — има 1 джамия и развалини отъ стара църква... И въ дветѣ Баници българитѣ колятъ частенъ курбанъ (всѣки дома си) на св. Петка, на Архангеловъ день и др.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долна Баница има 155 жители българи християни, 615 арнаути мохамедани и 16 цигани.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 10 от 17 християнски къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия.[3]

Християнските жители на селото са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Долна Баница има 15 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долна Баница има 48 българи екзархисти и 72 българи патриаршисти сърбомани.[5]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долна Баница е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 142 къщи със 731 жители българи и цигани.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 4356 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 355
албанци 2444
турци 1524
роми 9
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 23

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долна Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Захарий Новев (1877 - ?), български учител и революционер, роден в Баница (Долна или Горна Баница)
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Стефанов Йовицов, роден в Горна или Долна Баница, тетовски войвода на ВМОРО в 1924 година[8]
  • Flag of Turkey.svg Flag of Macedonia.svg Юсуф Сабит (р. 1957), писател от Северна Македония
Починали в Долна Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Спирков (1871-1945), български екзархийски свещеник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
     Портал „Македония“         Портал „Македония