Чайле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чайле
Чајле
— село —
Улица в селото
Улица в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.8017° с. ш. 20.9419° и. д.
Чайле
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина994 m
Население3070 души (2002)
Пощенски код1243
Чайле в Общомедия

Чайле (на македонска литературна норма: Чајле; на албански: Çajla) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Положкото поле и Шар планина от село Чайле

Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър източно от град Гостивар на левия бряг на Вардар. В непосредствена близост до старото село Чайле работи мината за добив на пясък и камък „Чайле“.

Мина Чайле
Мината отблизо

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Чайле е село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. В 1870 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Чайле. Близо при селото има не голѣма Пещера и при нея развалини отъ стара църква; това мѣсто селенитѣ наричатъ „Киево“ и казватъ, че въ старо време селото имъ така се е наричало, и че Чайле било наречено подиръ. Надъ селото, върху една тумба на Суха Гора има развалини, вѣроятно, на стара стражарница. Въ старо време тукъ вървялъ пѫтя отъ Скопие за Охридъ.[2]

Според Васил Кънчов селото през втората половина на века е изселено и е заето от албанци.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чайле има 194 жители българи християни и 355 арнаути мохамедани.[4]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чайла има 216 българи екзархисти и функционира българско училище.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 3 от 31 християнски къщи (от общо 111 къщи) в селото през юни 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Чайле е село в Чегранска община в Горноположкия срез и има 120 къщи с 686 жители българи и албанци.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 3070 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 3028
турци 3
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 38


Църквата „Свети Атанасий“
Изглед към апсидата

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чайле

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Guide for investments. // Municipality of Gostivar. Посетен на 27 януари 2018.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 93.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.