Железна река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железна река
Железна Река
— село —
Църквата „Св. Георги“ в селото
Църквата „Св. Георги“ в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.7° с. ш. 21° и. д.
Железна река
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 959 m
Население 98 души (2002)
Железна река в Общомедия

Железна река или Железно Речани или Железно Речане (изписване до 1945 Жѣлезно Рѣчани, на македонска литературна норма: Железна Река; на албански: Lumi Hekurt) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог южно от град Гостивар в южните склонове на Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Железна река е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жѣлезно Рѣчани има 560 жители българи християни.[1]

По-голямата част от жителите на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Железна река има 70 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Железно Речани има 40 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти сърбомани.[3]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Железно Речани е цантър на община от 6 села в Горноположкия срез и има 90 къщи с 447 жители българи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители македонци.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония