Големаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големаново
Общи данни
Население 115 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,211 km²
Надм. височина 307 m
Пощ. код 3839
Тел. код 0938
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 15415
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ)

Голема̀ново (изписване до 1945 година Голѣманово) е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото има два язовира, които са подходящи за риболов. В селото няма канализация и хората пият вода от кладенци. Има пет паметника, свързани със загинали във войните селяни. Две училища, читалище и църква, построена през 1886 г. Декорацията на църквата „Рождество Богородично“ е дело на дебърския зограф Кръсто Янков.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Големаново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 197 души или повече от половината членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Това предизвиква намесата на околийските власти и чистка сред местните комунистически активисти, като са уволнени председателят на ТКЗС, партийният секретар на селото, чиновници и бригадири, обявени за „хора, които не са били с нашата власт“.[4]

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е изпратен от Кула комунистическият функционер Желю Желев. Той арестува 24 души и след продължителни побоища част от тях приемат да постъпят в ТКЗС, а останалите 12 са принудени да подпишат декларации, че са „врагове на ТКЗС и народната власт“ и са изпратени на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом. През този период 18 семейства (69 души) от селото са принудително изселени от режима.[5]

През лятото на 1952 година Държавна сигурност разкрива в Големаново горянска група, петима членове на която са осъдени на 12 до 20 години затвор. Малко по-късно кметът на селото, който свидетелства срещу тях и настоява за най-тежки присъди, малко по-късно е открит мъртъв, като според слуховете е убит от друга горянска група в селото, която след това успява да се прехвърли в Югославия.[6]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селският събор се провежда между 20 и 27 юли.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  4. Груев 2009, с. 141 – 142.
  5. Груев 2009, с. 173, 205.
  6. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 239-240.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.