Чичил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чичил
Общи данни
Население 68 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,595 km²
Надм. височина 155 m
Пощ. код 3819
Тел. код 0938
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 81503
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ)

Чичѝл е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Молотов“ (ТКЗС) по името на съветския външен министър Вячеслав Молотов.[1]

През 1951 година Чичил става сцена на най-тежките и продължителни вълнения по време на Кулските събития. Както в други съседни села, и тук ТКЗС-то е ликвидирано на 22 март, когато хората си прибират обратно събраните от тях животни и инвентар. На следващия ден шест души от селото са арестувани и отведени в Кула. На 24 март близо двеста жени от селото отиват в града и провеждат демонстрации с искане за освобождаването им пред милицията и поделението на Гранични войски, където са посрещнати доброжелателно от много от войниците, и в крайна сметка временно управляващият града комунистически функционер Велко Семков е принуден да обещае арестуваните да бъдат освободени.[2]

Междувременно намиращата се в района комунистическа деятелка Цола Драгойчева отива в Чичил и се опитва без успех да убеди селяните да се върнат в ТКЗС-то. След това там е изпратена специална група на Държавна сигурност, извикана от Враца, която задържа и подлага на продължителни изтезания участници в събитията, главно жени. Сред тях е непълнолетният Петко Иванов, който признава, че е написал над 100 от повече от хилядата молби за напускане на ТКЗС на свои съселяни, но Държавна сигурност се опитва с мъчения да го накара да признае връзки с югославското Управление за държавна сигурност. Изпадналите в пълна изолация в селото двадесетина комунисти призовават той да бъде осъден на смърт, но семейството му подкупва прокурора и Иванов е осъден на две години и половина затвор. Присъди получават и други девет човека от селото. В продължение на месец, докато тече следствието, големи групи чичилчани редовно се събират пред милицията, настоявайки за освобождаването на арестуваните, докато повечето от тях са изселени в други части на страната.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегоден събор

Ежегодния събор се провежда на 4 и 5 август известен още като Мария.На този събор се събират старо и младо и единствената музика, която свири е така наречената „Буковска музика“ от духови инструменти. Най-красивите хора и символ на селото са Шира и Чичовата

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Чечил е един вид сирене

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Специалитета на селото е печено Чичилско агне. Приготвя се по специален начин известен само на жителите му и се пече в специално направени изкопи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев 2009, с. 123.
  2. Груев 2009, с. 189 – 190.
  3. Груев 2009, с. 190 – 191.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]