Общини в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община (България))
Направо към: навигация, търсене
Карта на 265-те общини в България

Двадесет и осемте области в България са разделени на общо 265 общини.

Общините са основната административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България, в която се осъществява местното самоуправление.

Всяка община има определени територия, граници, население, наименование и административен център. Общината включва едно или повече съседни селища, като нейна територия е територията на включените в нея населени места. Общината обикновено носи името на населеното място, което е неин административен център.

История[редактиране | редактиране на кода]

Общината възниква като орган на местно самоуправление, изграден на децентралистичния принцип. Води началото си от племенната и семейната общност, изградена върху кръвнородствени връзки.

По време на Първата българска държава (6811018) общината се обособява като отделна административна единица. Начело на общината стои старей[1], кнез или кмет. Със засилването на централистичното начало в българската феодална държава общината попада под контрола на органите на централната власт, на военните, административните и финансовите чиновници на областите (комитатите, хорите) и жупите (по-малки административни единици от областта).

С развитието на феодализма (1314 век) автономността на общината силно се ограничава от властта на царя, на местните феодали и на манастирите, които имат административен, финансов и съдебен имунитет.

През османското иго общината се запазва, въпреки че загубва функциите си на самостоятелна публичноправна единица. Верският принцип, залегнал в основата на българската община и санкциониран от османската власт, ѝ придава характер на черковно самоуправляващо се тяло. Развитието на социално-икономическите отношения налага издаване на нови политически актове – Гюлхански хатишериф (1839), Хатихумаюн (1856), и вилаетската реформа (Закон за вилаетите, 1864; Закон за администрация на вилаетите, 1870), чрез които българската община се въздига в административна единица. Очертават се функциите и компетенциите[2] на мухтарския (кметския) институт и на ихтиар меджлиса (съвета на старейшините). Общината извършва дейност от религиозен и просветен[3] характер – построяване на черкви, откриване на училища и читалища, но превес получава стопанската ѝ дейност по разхвърляне и събиране на данъците, по разпределяне на повинностите[4] между българското подвластно население и други. Като орган местното самоуправление общината разполага с правораздавателна компетентност – съгласно нормите на българското обичайно право урежда въпросите относно брака и бракоразвода на православното население, някои въпроси на гражданското, наследственото и семейното право, по-дребни правонарушения и други, доколкото това не вреди на интересите на османската държава.

Независимо от централизаторската тенденция, прокарана с вилаетската реформа, стопанската, културно-просветната и правораздавателната дейност на българската община допринася много за съхраняване на българския народностен бит, самосъзнание, култура и традиции.

След Освобождението (1878) Временното руско управление издава нормативни актове в областта на административно-териториалното устройство на новата българска държаваПроект за главните основания на гражданското управление в санджаците (губерниите) и окръзите (казите) в българския край (1877), Инструкция за учредяване на първоначално военно-полицейско управление в завзетия от войските край (1877) и други, с които се възстановява дейността на съществуващите общини и се създават нови общини на основата на изборния принцип.

В съответствие с чл. 3 на Търновската конституция (1879) територията на Княжество България административно се дели на окръжия, околии и общини. Предвижда се особен закон за устройство на общините върху началата на самоуправлението. Този конституционен принцип се нарушава със следващи актове (Привременни правила за общинското, градско и селско управление, 1879; Закон за общините и за градското управление, 1882), чрез които се въвежда институтът на назначавания от централната власт кмет и се премахва принципът на прякото избиране от населението на общинската управа. Със Закона за градските общини (1886) и Закона за селските общини (1886) се възстановява изборността на кметския институт, въвежда се колективният принцип в управлението на общините и се разширяват функциите на общинските съвети. С цел да се запазят богатите традиции и известна приемственост в областта на общинското правораздаване наред с функциите на общините от стопанско, финансово, просветно, благоустройствено и санитарно естество се очертават структурата и компетенциите на общинския съд (закони от 1882, 1888, 1934).

С Наредбата-закон за селските общини (1934) и Наредбата-закон за градските общини (1934) се слага начало на ново общинско законодателство, с което се регламентира повсеместният контрол на централната власт върху общините – въвежда се институтът на назначавания от централната власт кмет, броят на избираните от населението членове на общинския съвет се намалява за сметка на включените по право, стесняват се компетенциите на общинския съвет и се засилва бюрократичното начало. Създавани са и общински комуни.

След 1944 г. се създават нови социално правни актове – Наредба-закон за назначаване, уволняване и класиране на служителите по ведомството на Министерството на вътрешните работи и за временната общинска управа (1944) и Закон за изменение и допълнение на наредбата-закон (1946). Учредената временна общинска управа функционира в състав: кмет, помощник-кметове, кметски наместници[5] и представители на местните комитети на Отечествения фронт, които за Столичната община са 9 души, за градска община с население над 30 000 жители – 7, за останалите – 5, за всички селски общини – двама души. С Конституцията на Народна република България (1947) като органи на държавната власт и народното самоуправление по места се създават народни съвети. Със Закона за народните съвети (1951) се усъвършенствуват структурата и компетентността на народните съвети. С Конституцията на Народна република България (1971) те се утвърждават като местни органи на държавната власт и народното самоуправление и като представителни органи за осъществяване на държавната власт. С изменението и допълнението на Закона за народните съвети (1978) се създава кметството като орган на общинските народни съвети и на народното самоуправление.

В съвременна България[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на общините и извършването на промени в тях са уредени чрез Закона за административно-териториалното устройство на Република България, а управлението им – чрез Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Всяка община трябва да отговаря на следните условия:

  1. наличие на население над 6000 души общо в населените места, които са включени в нея;
  2. наличие на населено място, което е традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура[6] за обслужване на населението;
  3. да включва всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;
  4. максималната отдалеченост на населените места от центъра на общината да не е повече от 40 km.

Към 15.06.2015 г. според данни на ГРАО на първото условие не отговарят 50 общини, които имат налично население по настоящ адрес под 6000 души. [7]

Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

За управлението на всяка община нейните жители (с право на глас) избират пряко общински съвет и кмет на общината. Общинският съвет е съставен от съветници, които са от 11 до 101 на брой в зависимост от големината на общината. Кметът назначава секретар на общината, който организира общинската администрация.

В Република България има 265 общини. Столичната община, поради нейната големина, е административно-териториална единица, която има статут и на област.

Общините могат да включват относително самостоятелни части: селища (управлявани чрез кметства) и градски райони. Кметство се създава с решение на общинския съвет след допитване до жителите в едно или повече населени места, които трябва да са повече от 250 души. На градски райони са разделени Столичната община и общините на градовете Пловдив и Варна.

Списък на общините в България с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[8].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Благоевград 6449,571 205 511 250 985 279 219 301 157 321 854 344 195 351 637 341 173 323 552 14 13 261 274
Община Банско 475,881 10 963 12 197 13 107 14 178 16 212 15 442 14 600 13 980 13 125 2 6 8
Община Белица 227,477 9 069 9 744 7 834 9 105 9 698 9 757 10 117 9 620 9 927 1 11 12
Община Благоевград 620,118 28 531 34 060 39 248 45 569 58 812 72 681 78 810 78 133 77 441 1 25 26
Община Гоце Делчев 330,210 17 569 21 740 24 268 26 491 28 915 32 110 33 074 32 571 31 236 1 11 12
Община Гърмен 388,479 11 417 13 007 13 383 13 678 13 269 14 636 15 014 14 934 14 981 - 16 16
Община Кресна 344,549 5 597 6 771 7 675 8 366 7 623 7 108 6 947 6 255 5 441 1 6 7
Община Петрич 650,132 30 723 41 394 48 073 53 055 55 190 57 483 57 829 57 689 54 006 1 54 55
Община Разлог 506,470 14 272 16 306 17 628 20 317 24 211 24 211 23 501 22 081 20 598 1 7 8
Община Сандански 998,416 24 456 34 702 39 989 42 260 42 090 45 143 45 097 43 109 40 470 2 52 54
Община Сатовча 332,591 9 195 10 747 11 761 13 527 15 234 16 851 18 350 17 889 15 444 - 14 14
Община Симитли 553,004 14 666 17 323 19 313 18 080 16 667 16 722 16 840 16 049 14 283 1 17 18
Община Струмяни 355,190 10 456 12 797 13 773 13 067 10 609 8 719 7 957 6 829 5 778 - 21 21
Община Хаджидимово 327,778 12 025 14 906 14 133 13 252 12 041 12 219 12 147 10 926 10 091 1 14 15
Община Якоруда 339,276 4 572 5 291 9 034 10 212 11 283 11 113 11 354 11 108 10 731 1 7 8
Област Бургас 7748,070 284 931 318 947 355 079 388 877 421 452 449 521 441 085 423 552 415 817 13 18 232 250
Община Айтос 402,866 20 875 21 736 24 171 28 955 31 982 33 807 32 210 30 549 28 687 1 16 17
Община Бургас 559,151 53 778 65 677 95 535 135 201 180 715 210 670 212 410 209 417 212 902 2 10 12
Община Камено 354,946 14 766 16 595 16 714 16 901 16 834 14 103 13 289 12 453 10 393 1 12 13
Община Карнобат 835,468 37 613 40 994 41 516 41 080 37 909 34 817 32 731 29 871 25 477 1 30 31
Община Малко Търново 783,672 10 399 10 859 11 485 10 742 7 782 7 036 6 373 4 551 3 793 1 12 13
Община Несебър 420,433 11 838 13 526 13 803 14 276 16 542 18 186 18 871 19 113 22 348 3 11 14
Община Поморие 413,189 17 994 19 744 20 800 23 157 25 612 27 416 27 746 27 370 27 658 2 15 17
Община Приморско 350,084 3 637 4 873 4 832 3 980 4 003 4 666 4 143 4 079 6 064 2 4 6
Община Руен 689,937 26 312 28 010 29 667 30 762 30 892 33 753 30 881 28 833 29 101 - 41 41
Община Созопол 480,067 16 645 18 447 20 413 17 813 15 886 15 765 14 971 14 277 12 610 1 11 12
Община Средец 1149,878 35 717 39 203 38 935 29 804 22 603 21 303 19 868 17 396 14 934 1 32 33
Община Сунгурларе 794,967 27 101 29 381 26 218 25 572 21 082 18 273 16 958 15 409 12 559 1 27 28
Община Царево 513,402 8 256 9 902 10 990 10 634 9 610 9 726 10 634 10 229 9 291 2 11 13

Подреждания[редактиране | редактиране на кода]

Класиране на десетте най-големи общини по площ

Списък на общините в Република България по територия
Номер Име на общината площ, km²
1 Сливен 1366,63
2 София (столица) 1348,902
3 Добрич – селска 1296,163
4 Самоков 1209,859
5 Тунджа 1179,882
6 Средец 1149,878
7 Стара Загора 1063,418
8 Карлово 1059,182
9 Сандански 998,416
10 Генерал Тошево 982,238

Списък на общините с най-много населени места [7]

Номер Име на общината Брой населени места
1 Габрово 134
2 Елена 124
3 Кърджали 118
4 Трявна 106
5 Велико Търново 89
6 Смолян 86
7 Крумовград 80
8 Кюстендил 72
9 Кирково 72
10 Добричка 68

Други значения[редактиране | редактиране на кода]

Думата „община“ може да се отнася за:

  • общинската управа (управляващия орган) на община (или селище дори без то да има такъв статут) и/или нейната сграда;
  • общността от хората, живеещи в общината (селището).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Представител на селото пред властта.
  2. Компетентност или компетенция – узаконено право или власт за произнасяне по някои въпроси.
  3. Насочен към разпространение на знания, култура.
  4. Задълженията, тежестите, ангарията.
  5. Кметски наместник – орган на изпълнителната власт, назначен от кмета за срока на мандата в населено място, което не е административен център на кметство, в съответствие с утвърдената численост и структура на общинската администрация, с пълномощия, определени от общинския съвет.
  6. Система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.
  7. а б Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО
  8. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ