Генерал Тошево (община)
Община Генерал Тошево | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Добрич |
Площ | 982,238 km² |
Население | 15 268 души |
Адм. център | Генерал Тошево |
Брой селища | 42 |
Сайт | generaltoshevo.bg |
Управление | |
Кмет | Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Община Генерал Тошево в Общомедия |
Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северната част на област Добрич. С площта си от 982,238 km2 заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 20,81% от територията на областта. С тази си площ община Генерал Тошево е 10-ата по големина община в България. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Шабла;
- на югоизток – община Каварна;
- на юг – община Балчик;
- на югозапад – община Добрич-селска;
- на запад – община Крушари;
- на север – Румъния.
Релеф, води, климат
[редактиране | редактиране на кода]Цялата територията на общината се заема от Добруджанското плато, което е равно и изключително благоприятно за развитието на модерно земеделие и други дейности. То е слабо наклонено на север, североизток и изток и височината му в границите на общината варира между 100 и 230 m. Максималната височина на община Генерал Тошево е Голямата могила (254 m), разположена южно от село Пчеларово, на границата с община Добрич-селска. Минималната височина на общината се намира в най-източната ѝ част в суходолието Малък качамак, на границата с Румъния, при 45-а гранична пирамида, североизточна от село Бежаново – 54 m н.в.
Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка.
Общината е изключително бедна на повърхностно течащи води. Единствената сравнително постоянно течаща река е Красенска река, протичаща в дълбока долина в северозападната част на общината. Тя преминава през селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, след което навлиза в румънска територия. Преди границата на нея е изграден язовир „Дрян“. Освен Красенска река през територията на общината преминават и няколко по-големи суходолия, в които епизодично има водно течение, основно през пролетта. Най-голямо от тях е суходолието Малък качамак преминаващо през селата Балканци, Василево, Калина, Средина, Великово, Сираково, Сърнино, Александър Стамболийски и Бежаново, след което то също напуска пределите на България.
Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5 °C. Средногодишно количество на валежите: 440 мм/m².
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Александър Стамболийски | 20 | 27,921 | Сахтианлък, Симеоново | Люляково | 298 | 19,051 | Карабак |
Балканци | 56 | 19,475 | Юнузчулар | Малина | 146 | 12,336 | Голям Чорал |
Бежаново | 39 | 30,336 | Голям качамак | Огражден | 4 | 23,591 | Хасарлък |
Василево | 221 | 18,557 | Курт думан | Петлешково | 119 | 22,549 | Герзалар |
Великово | 22 | 15,828 | Семизлер | Писарово | 45 | 11,633 | Кара Язаджък |
Вичово | 9 | 13,759 | Хюсеинч кьой | Пленимир | 70 | 11,237 | Саламан, Салман |
Генерал Тошево | 5698 | 63,655 | Семиз Касъм | Преселенци | 199 | 31,175 | Баш Хасарлък |
Горица | 63 | 7,313 | Орманджък | Присад | 269 | 5,693 | Хашлъджа кьой |
Градини | 26 | 16,205 | Дурбалъ | Пчеларово | 358 | 26,444 | Ели бей |
Дъбовик | 125 | 22,295 | Харманлък | Равнец | 143 | 9,850 | Пири факъ |
Житен | 126 | 23,510 | Чамурлу | Рогозина | 136 | 26,493 | Хасър куюсу |
Зограф | 45 | 13,295 | Касаплъ | Росен | 56 | 18,617 | Салду алде |
Изворово | 143 | 42,592 | Мусубей, Чифтлик | Росица | 226 | 64,615 | Горна Саръджа |
Йовково | 215 | 7,937 | Чифут куюсу | Сираково | 31 | 21,165 | Етим ели |
Калина | 48 | 21,933 | Емирлер | Сноп | 69 | 16,440 | Есетлии |
Кардам | 765 | 55,354 | Харман куюсу | Снягово | 116 | 17,676 | Караагач, Байчево |
Конаре | 24 | 12,539 | Селим куюсу | Спасово | 622 | 47,487 | Сюлейманлък |
Краище | 1 | 17,744 | Йенидже Хайдар | Средина | 31 | 16,775 | Орта куюсу |
Красен | 144 | 35,074 | Каралъ | Сърнино | 33 | 21,524 | Караджалар |
Къпиново | 141 | 20,870 | Мелеклер | Узово | 3 | 7,937 | Узлар |
Лозница | 14 | 23,849 | Дели юсуф куюсу | Чернооково | 195 | 39,909 | Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок |
ОБЩО | 11114 | 982,238 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- след 1892 г. – с. Чауш махле е заличено без административен акт поради изселване;
- Указ № 201/обн. 02.09.1898 г. – преименува с. Ели бей на с. Пчеларово;
- указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Голям качамак на с. Бежаново;
- – преименува с. Курт думан на с. Василево;
- – преименува с. Семизлер на с. Великово;
- – преименува с. Хюсеинч кьой на с. Вичово;
- – преименува с. Орманджик на с. Горица;
- – преименува с. Емирлер на с. Калина;
- – преименува с. Араклар на с. Крушово;
- – преименува с. Кара бъкъ на с. Лиляково;
- – преименува с. Голям Чорал на с. Малиново;
- – преименува с. Кара Язъджик на с. Писарово;
- – преименува с. Мурфатча на с. Предел;
- – преименува с. Баш Хасърлък на с. Преселенци;
- – преименува с. Хасър куюсу на с. Рогозина;
- – преименува с. Сахтианлък на с. Симеоново;
- – преименува с. Етим ели на с. Сираково;
- – преименува с. Сюлейманлък на с. Спасово;
- – преименува с. Орта куюсу на с. Средина;
- – преименува с. Караджалар на с. Черно око;
- – преименува с. Карагьоз куюсу на с. Горица;
- периода 1913 – 1940 г. – селата Малджилар и Шах Вели (Шах Вели махле) са изселени под румънска власт.
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хасанча (Хасанджа) на с. Асеновец;
- – преименува с. Кара агач на с. Байчево;
- – преименува с. Юнузчулар (Юлусчолар) на с. Балканци;
- – преименува с. Богданлии (Богдайли, Богдалии) на с. Белоклас;
- – преименува с. Касъм кьой (Касъм) на с. Генерал Тошево;
- – преименува с. Горно Мусу бей (Мусу бей) на с. Горен извор;
- – преименува с. Поряз на с. Горняк;
- – преименува с. Дурбалии (Дорбали) на с. Градини;
- – преименува с. Негрени на с. Добромирци;
- – преименува с. Долно Мусу бей (Мусу бей чифлик махле) на с. Долен извор;
- – преименува с. Дурасии на с. Дрян;
- – преименува с. Харманлък на с. Дъбовик;
- – преименува с. Чамурлии (Богдайлъ Чамурлии) на с. Житен;
- – преименува с. Касаплии на с. Зограф;
- – преименува с. Чифут куюсу на с. Йовково;
- – преименува с. ОМелеклер на с. Капиново;
- – преименува с. Харман куюсу на с. Кардам;
- – преименува с. Селим куюсу на с. Конаре;
- – преименува с. ОЕнидже Хайдар на с. Краище;
- – преименува с. Каралии на с. Красен;
- – преименува с. Дели Юсуф куюсу на с. Лозница;
- – преименува с. Малиново на с. Малина;
- – преименува с. Мирча вода на с. Малки Кардам;
- – преименува с. Мамуч кьой (Момуч кьой, Мумуч кьой) на с. Маловец;
- – преименува с. Хасърлък на с. Огражден;
- – преименува с. Чобан куюсу на с. Пастир;
- – преименува с. Герзалар на с. Петлешково;
- – преименува с. Саламан (Салман) на с. Пленимир;
- – преименува с. Хашлъджа кьой на с. Присад;
- – преименува с. Пири факъ на с. Равнец;
- – преименува с. Салду Алде на с. Росен;
- – преименува с. Саръджа (Горна Саръджа) на с. Росица;
- – преименува с. Айдън бей на с. Светлик;
- – преименува с. Есетлии на с. Сноп;
- – преименува с. Кара дурмуш на с. Снягово;
- – преименува с. Узлар на с. Узово;
- – преименува с. Черно око на с. Черноок;
- – преименува с. Неби куюсу на с. Яснец;
- МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооково;
- МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Александър Стамболийски;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Малки Кардам и Яснец и ги присъединява като квартали на с. Кардам;
- Указ № 369/обн. 25.10.1958 г. – заличава с. Маловец и го присъединява към с. Генерал Тошево;
- – заличава селата Предел и Снягово поради изселване;
- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Крушово и го присъединява като квартал на с. Сираково;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – обединява селата Горен извор, Добромирци и Долен извор в едно населено място – с. Изворово;
- – заличава с. Белоклас и го присъединява като квартал на с. Красен;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Генерал Тошево за гр. Генерал Тошево;
- Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Горица и го присъединява като квартал на с. Преселенци;
- – заличава селата Горняк и Дрян поради изселване;
- – заличава с. Пастир и го присъединява като квартал на гр. Генерал Тошево;
- – заличава с. Светлик и го присъединява като квартал на с. Къпиново;
- Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Байчево на с. Снягово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Капиново на с. Къпиново;
- – отстранява грешката в името на с. Лиляково на с. Люляково;
- Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Асеновец и го присъединява като квартал на с. Росица;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Горица от с. Преселенци и го обявява за с. Горица;
История
[редактиране | редактиране на кода]Миналото на община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.
При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV век пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.
При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI век пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.
В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI век пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.
От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при село Красен. Тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 15097 | 10619 | 1270 | 1811 | 233 | 99 | 1065 | 100,00 | 70,33 | 8,41 | 11,99 | 1,54 | 0,65 | 7,05 |
Генерал Тошево | 6928 | 5821 | 157 | 447 | 22 | 17 | 464 | Генерал Тошево | 84,02 | 2,26 | 6,45 | 0,31 | 0,24 | 6,69 |
Александър Стамболийски | 30 | 27 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 | Александър Стамболийски | 90,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 10,00 |
Балканци | 69 | 61 | 0 | 6 | 0 | 0 | 2 | Балканци | 88,40 | 0,00 | 8,69 | 0,00 | 0,00 | 2,17 |
Бежаново | 60 | 39 | 18 | 0 | Бежаново | 65,00 | 30,00 | 0,00 | ||||||
Василево | 347 | 112 | 21 | 165 | 6 | 3 | 40 | Василево | 32,27 | 6,05 | 47,55 | 1,72 | 0,86 | 11,52 |
Великово | 42 | 17 | 22 | 0 | 2 | Великово | 40,47 | 52,38 | 0,00 | 4,76 | ||||
Вичово | 30 | 24 | 5 | 0 | 0 | 0 | 1 | Вичово | 80,00 | 16,66 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 3,33 |
Горица | 107 | 16 | 46 | 12 | 0 | 3 | 30 | Горица | 14,95 | 42,99 | 11,21 | 0,00 | 2,80 | 28,03 |
Градини | 48 | 48 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Градини | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Дъбовик | 160 | 111 | 7 | 40 | Дъбовик | 69,37 | 4,37 | 25,00 | ||||||
Житен | 191 | 165 | 0 | 20 | 0 | 0 | 6 | Житен | 86,38 | 0,00 | 10,47 | 0,00 | 0,00 | 3,14 |
Зограф | 119 | 80 | 22 | 4 | 0 | 13 | 0 | Зограф | 67,22 | 18,48 | 3,36 | 0,00 | 10,92 | 0,00 |
Изворово | 270 | 252 | 0 | 11 | 0 | 4 | 3 | Изворово | 93,33 | 0,00 | 4,07 | 0,00 | 1,48 | 1,11 |
Йовково | 292 | 20 | 234 | 0 | 0 | Йовково | 6,84 | 80,13 | 0,00 | 0,00 | ||||
Калина | 66 | 63 | 0 | 0 | 2 | Калина | 95,45 | 0,00 | 0,00 | 3,03 | ||||
Кардам | 1019 | 935 | 19 | 28 | 12 | 0 | 25 | Кардам | 91,75 | 1,86 | 2,74 | 1,17 | 0,00 | 2,45 |
Конаре | 48 | 48 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Конаре | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Краище | 8 | 6 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Краище | 75,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 25,00 |
Красен | 261 | 251 | 3 | 0 | 6 | Красен | 96,16 | 1,14 | 0,00 | 2,29 | ||||
Къпиново | 203 | 78 | 53 | 4 | 67 | 0 | 1 | Къпиново | 38,42 | 26,10 | 1,97 | 33,00 | 0,00 | 0,49 |
Лозница | 13 | 10 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 | Лозница | 76,92 | 0,00 | 23,07 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Люляково | 526 | 251 | 53 | 109 | 19 | 0 | 94 | Люляково | 47,71 | 10,07 | 20,72 | 3,61 | 0,00 | 17,87 |
Малина | 199 | 129 | 53 | 9 | 3 | 0 | 5 | Малина | 64,82 | 26,63 | 4,52 | 1,50 | 0,00 | 2,51 |
Огражден | 4 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Огражден | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Петлешково | 200 | 152 | 6 | 0 | 0 | 31 | 11 | Петлешково | 76,00 | 3,00 | 0,00 | 0,00 | 15,50 | 5,50 |
Писарово | 78 | 54 | 8 | 0 | 0 | 0 | 16 | Писарово | 69,23 | 10,25 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 20,51 |
Пленимир | 89 | 69 | 6 | 7 | 5 | 0 | 2 | Пленимир | 77,52 | 6,74 | 7,86 | 5,61 | 0,00 | 2,24 |
Преселенци | 274 | 230 | 22 | 7 | 10 | 4 | 1 | Преселенци | 83,94 | 8,02 | 2,55 | 3,64 | 1,45 | 0,36 |
Присад | 425 | 67 | 14 | 340 | 0 | 4 | 0 | Присад | 15,76 | 3,29 | 80,00 | 0,00 | 0,94 | 0,00 |
Пчеларово | 482 | 286 | 174 | 6 | Пчеларово | 59,33 | 36,09 | 1,24 | ||||||
Равнец | 244 | 93 | 29 | 113 | 8 | Равнец | 38,11 | 11,88 | 46,33 | 3,27 | ||||
Рогозина | 150 | 33 | 68 | 17 | 30 | Рогозина | 22,00 | 45,33 | 11,33 | 20,00 | ||||
Росен | 84 | 69 | 0 | 5 | 0 | 0 | 10 | Росен | 82,14 | 0,00 | 5,95 | 0,00 | 0,00 | 11,90 |
Росица | 364 | 206 | 125 | 29 | 0 | 0 | 4 | Росица | 56,59 | 34,34 | 7,96 | 0,00 | 0,00 | 1,09 |
Сираково | 60 | 35 | 7 | 15 | 0 | Сираково | 58,33 | 11,66 | 25,00 | 0,00 | ||||
Сноп | 115 | 112 | 0 | 0 | 3 | 0 | 0 | Сноп | 97,39 | 0,00 | 0,00 | 2,60 | 0,00 | 0,00 |
Снягово | 185 | 8 | 139 | 11 | 0 | 0 | 27 | Снягово | 4,32 | 75,13 | 5,94 | 0,00 | 0,00 | 14,59 |
Спасово | 895 | 366 | 124 | 172 | 30 | 12 | 191 | Спасово | 40,89 | 13,85 | 19,21 | 3,35 | 1,34 | 21,34 |
Средина | 58 | 20 | 4 | 32 | 0 | Средина | 34,48 | 6,89 | 55,17 | 0,00 | ||||
Сърнино | 62 | 44 | 6 | 10 | 0 | Сърнино | 70,96 | 9,67 | 16,12 | 0,00 | ||||
Узово | 15 | 9 | 5 | 0 | 0 | Узово | 60,00 | 33,33 | 0,00 | 0,00 | ||||
Чернооково | 277 | 198 | 41 | 3 | 33 | Чернооково | 71,48 | 14,80 | 1,08 | 11,91 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 15 097 | 100,00 |
Православие | 8 553 | 56,65 |
Католицизъм | 56 | 0,37 |
Протестантство | 78 | 0,51 |
Ислям | 1 747 | 11,57 |
Друго | 12 | 0,07 |
Нямат | 511 | 3,38 |
Не се самоопределят | 973 | 6,44 |
Непоказано | 3 167 | 20,97 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната.
Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество „Добруджа-газ“ ООД с общинско участие.
На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.
Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията Разделна – Добрич – Кардам.
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 154,9 km:
- последният участък от 21,5 km от Републикански път II-29 (от km 60,8 до km 82,3);
- началният участък от 23,7 km от Републикански път III-296 (от km 0 до km 23,7);
- целият участък от 36,8 km от Републикански път III-2903;
- началният участък от 28,9 km от Републикански път III-2904 (от km 0 до km 28,9);
- последният участък от 4,7 km от Републикански път III-2932 (от km 12,2 до km 16,9);
- последният участък от 8,5 km от Републикански път III-2963 (от km 12,7 до km 21,2);
- последният участък от 7,1 km от Републикански път III-9002 (от km 23,5 до km 30,6);
- последният участък от 23,7 km от Републикански път III-9701 (от km 13,3 до km 37,0).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Генерал Тошево
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|