Направо към съдържанието

Генерал Тошево (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Генерал Тошево
      
Общи данни
ОбластДобрич
Площ982,238 km²
Население15 268 души
Адм. центърГенерал Тошево
Брой селища42
Сайтgeneraltoshevo.bg
Управление
КметВалентин Димитров
(БСП – Обединена левица; 2015)
Общ. съвет17 съветници
Община Генерал Тошево в Общомедия
Топографска карта на община Генерал Тошево.

Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на област Добрич. С площта си от 982,238 km2 заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 20,81% от територията на областта. С тази си площ община Генерал Тошево е 10-ата по големина община в България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината се заема от Добруджанското плато, което е равно и изключително благоприятно за развитието на модерно земеделие и други дейности. То е слабо наклонено на север, североизток и изток и височината му в границите на общината варира между 100 и 230 m. Максималната височина на община Генерал Тошево е Голямата могила (254 m), разположена южно от село Пчеларово, на границата с община Добрич-селска. Минималната височина на общината се намира в най-източната ѝ част в суходолието Малък качамак, на границата с Румъния, при 45-а гранична пирамида, североизточна от село Бежаново – 54 m н.в.

Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка.

Общината е изключително бедна на повърхностно течащи води. Единствената сравнително постоянно течаща река е Красенска река, протичаща в дълбока долина в северозападната част на общината. Тя преминава през селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, след което навлиза в румънска територия. Преди границата на нея е изграден язовир „Дрян“. Освен Красенска река през територията на общината преминават и няколко по-големи суходолия, в които епизодично има водно течение, основно през пролетта. Най-голямо от тях е суходолието Малък качамак преминаващо през селата Балканци, Василево, Калина, Средина, Великово, Сираково, Сърнино, Александър Стамболийски и Бежаново, след което то също напуска пределите на България.

Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5 °C. Средногодишно количество на валежите: 440 мм/m².

Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Александър Стамболийски 20 27,921 Сахтианлък, Симеоново Люляково 298 19,051 Карабак
Балканци 56 19,475 Юнузчулар Малина 146 12,336 Голям Чорал
Бежаново 39 30,336 Голям качамак Огражден 4 23,591 Хасарлък
Василево 221 18,557 Курт думан Петлешково 119 22,549 Герзалар
Великово 22 15,828 Семизлер Писарово 45 11,633 Кара Язаджък
Вичово 9 13,759 Хюсеинч кьой Пленимир 70 11,237 Саламан, Салман
Генерал Тошево 5698 63,655 Семиз Касъм Преселенци 199 31,175 Баш Хасарлък
Горица 63 7,313 Орманджък Присад 269 5,693 Хашлъджа кьой
Градини 26 16,205 Дурбалъ Пчеларово 358 26,444 Ели бей
Дъбовик 125 22,295 Харманлък Равнец 143 9,850 Пири факъ
Житен 126 23,510 Чамурлу Рогозина 136 26,493 Хасър куюсу
Зограф 45 13,295 Касаплъ Росен 56 18,617 Салду алде
Изворово 143 42,592 Мусубей, Чифтлик Росица 226 64,615 Горна Саръджа
Йовково 215 7,937 Чифут куюсу Сираково 31 21,165 Етим ели
Калина 48 21,933 Емирлер Сноп 69 16,440 Есетлии
Кардам 765 55,354 Харман куюсу Снягово 116 17,676 Караагач, Байчево
Конаре 24 12,539 Селим куюсу Спасово 622 47,487 Сюлейманлък
Краище 1 17,744 Йенидже Хайдар Средина 31 16,775 Орта куюсу
Красен 144 35,074 Каралъ Сърнино 33 21,524 Караджалар
Къпиново 141 20,870 Мелеклер Узово 3 7,937 Узлар
Лозница 14 23,849 Дели юсуф куюсу Чернооково 195 39,909 Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок
ОБЩО 11114 982,238 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • след 1892 г. – с. Чауш махле е заличено без административен акт поради изселване;
  • Указ № 201/обн. 02.09.1898 г. – преименува с. Ели бей на с. Пчеларово;
  • указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Голям качамак на с. Бежаново;
– преименува с. Курт думан на с. Василево;
– преименува с. Семизлер на с. Великово;
– преименува с. Хюсеинч кьой на с. Вичово;
– преименува с. Орманджик на с. Горица;
– преименува с. Емирлер на с. Калина;
– преименува с. Араклар на с. Крушово;
– преименува с. Кара бъкъ на с. Лиляково;
– преименува с. Голям Чорал на с. Малиново;
– преименува с. Кара Язъджик на с. Писарово;
– преименува с. Мурфатча на с. Предел;
– преименува с. Баш Хасърлък на с. Преселенци;
– преименува с. Хасър куюсу на с. Рогозина;
– преименува с. Сахтианлък на с. Симеоново;
– преименува с. Етим ели на с. Сираково;
– преименува с. Сюлейманлък на с. Спасово;
– преименува с. Орта куюсу на с. Средина;
– преименува с. Караджалар на с. Черно око;
– преименува с. Карагьоз куюсу на с. Горица;
  • периода 1913 – 1940 г. – селата Малджилар и Шах Вели (Шах Вели махле) са изселени под румънска власт.
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хасанча (Хасанджа) на с. Асеновец;
– преименува с. Кара агач на с. Байчево;
– преименува с. Юнузчулар (Юлусчолар) на с. Балканци;
– преименува с. Богданлии (Богдайли, Богдалии) на с. Белоклас;
– преименува с. Касъм кьой (Касъм) на с. Генерал Тошево;
– преименува с. Горно Мусу бей (Мусу бей) на с. Горен извор;
– преименува с. Поряз на с. Горняк;
– преименува с. Дурбалии (Дорбали) на с. Градини;
– преименува с. Негрени на с. Добромирци;
– преименува с. Долно Мусу бей (Мусу бей чифлик махле) на с. Долен извор;
– преименува с. Дурасии на с. Дрян;
– преименува с. Харманлък на с. Дъбовик;
– преименува с. Чамурлии (Богдайлъ Чамурлии) на с. Житен;
– преименува с. Касаплии на с. Зограф;
– преименува с. Чифут куюсу на с. Йовково;
– преименува с. ОМелеклер на с. Капиново;
– преименува с. Харман куюсу на с. Кардам;
– преименува с. Селим куюсу на с. Конаре;
– преименува с. ОЕнидже Хайдар на с. Краище;
– преименува с. Каралии на с. Красен;
– преименува с. Дели Юсуф куюсу на с. Лозница;
– преименува с. Малиново на с. Малина;
– преименува с. Мирча вода на с. Малки Кардам;
– преименува с. Мамуч кьой (Момуч кьой, Мумуч кьой) на с. Маловец;
– преименува с. Хасърлък на с. Огражден;
– преименува с. Чобан куюсу на с. Пастир;
– преименува с. Герзалар на с. Петлешково;
– преименува с. Саламан (Салман) на с. Пленимир;
– преименува с. Хашлъджа кьой на с. Присад;
– преименува с. Пири факъ на с. Равнец;
– преименува с. Салду Алде на с. Росен;
– преименува с. Саръджа (Горна Саръджа) на с. Росица;
– преименува с. Айдън бей на с. Светлик;
– преименува с. Есетлии на с. Сноп;
– преименува с. Кара дурмуш на с. Снягово;
– преименува с. Узлар на с. Узово;
– преименува с. Черно око на с. Черноок;
– преименува с. Неби куюсу на с. Яснец;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооково;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Александър Стамболийски;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Малки Кардам и Яснец и ги присъединява като квартали на с. Кардам;
  • Указ № 369/обн. 25.10.1958 г. – заличава с. Маловец и го присъединява към с. Генерал Тошево;
– заличава селата Предел и Снягово поради изселване;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Крушово и го присъединява като квартал на с. Сираково;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – обединява селата Горен извор, Добромирци и Долен извор в едно населено място – с. Изворово;
– заличава с. Белоклас и го присъединява като квартал на с. Красен;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Генерал Тошево за гр. Генерал Тошево;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Горица и го присъединява като квартал на с. Преселенци;
– заличава селата Горняк и Дрян поради изселване;
– заличава с. Пастир и го присъединява като квартал на гр. Генерал Тошево;
– заличава с. Светлик и го присъединява като квартал на с. Къпиново;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Байчево на с. Снягово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Капиново на с. Къпиново;
– отстранява грешката в името на с. Лиляково на с. Люляково;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Асеновец и го присъединява като квартал на с. Росица;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Горица от с. Преселенци и го обявява за с. Горица;

Миналото на община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.

При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV век пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.

При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI век пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.

В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI век пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.

От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при село Красен. Тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 15097 10619 1270 1811 233 99 1065 100,00 70,33 8,41 11,99 1,54 0,65 7,05
Генерал Тошево 6928 5821 157 447 22 17 464 Генерал Тошево 84,02 2,26 6,45 0,31 0,24 6,69
Александър Стамболийски 30 27 0 0 0 0 3 Александър Стамболийски 90,00 0,00 0,00 0,00 0,00 10,00
Балканци 69 61 0 6 0 0 2 Балканци 88,40 0,00 8,69 0,00 0,00 2,17
Бежаново 60 39 18 0 Бежаново 65,00 30,00 0,00
Василево 347 112 21 165 6 3 40 Василево 32,27 6,05 47,55 1,72 0,86 11,52
Великово 42 17 22 0 2 Великово 40,47 52,38 0,00 4,76
Вичово 30 24 5 0 0 0 1 Вичово 80,00 16,66 0,00 0,00 0,00 3,33
Горица 107 16 46 12 0 3 30 Горица 14,95 42,99 11,21 0,00 2,80 28,03
Градини 48 48 0 0 0 0 0 Градини 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Дъбовик 160 111 7 40 Дъбовик 69,37 4,37 25,00
Житен 191 165 0 20 0 0 6 Житен 86,38 0,00 10,47 0,00 0,00 3,14
Зограф 119 80 22 4 0 13 0 Зограф 67,22 18,48 3,36 0,00 10,92 0,00
Изворово 270 252 0 11 0 4 3 Изворово 93,33 0,00 4,07 0,00 1,48 1,11
Йовково 292 20 234 0 0 Йовково 6,84 80,13 0,00 0,00
Калина 66 63 0 0 2 Калина 95,45 0,00 0,00 3,03
Кардам 1019 935 19 28 12 0 25 Кардам 91,75 1,86 2,74 1,17 0,00 2,45
Конаре 48 48 0 0 0 0 0 Конаре 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Краище 8 6 0 0 0 0 2 Краище 75,00 0,00 0,00 0,00 0,00 25,00
Красен 261 251 3 0 6 Красен 96,16 1,14 0,00 2,29
Къпиново 203 78 53 4 67 0 1 Къпиново 38,42 26,10 1,97 33,00 0,00 0,49
Лозница 13 10 0 3 0 0 0 Лозница 76,92 0,00 23,07 0,00 0,00 0,00
Люляково 526 251 53 109 19 0 94 Люляково 47,71 10,07 20,72 3,61 0,00 17,87
Малина 199 129 53 9 3 0 5 Малина 64,82 26,63 4,52 1,50 0,00 2,51
Огражден 4 4 0 0 0 0 0 Огражден 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Петлешково 200 152 6 0 0 31 11 Петлешково 76,00 3,00 0,00 0,00 15,50 5,50
Писарово 78 54 8 0 0 0 16 Писарово 69,23 10,25 0,00 0,00 0,00 20,51
Пленимир 89 69 6 7 5 0 2 Пленимир 77,52 6,74 7,86 5,61 0,00 2,24
Преселенци 274 230 22 7 10 4 1 Преселенци 83,94 8,02 2,55 3,64 1,45 0,36
Присад 425 67 14 340 0 4 0 Присад 15,76 3,29 80,00 0,00 0,94 0,00
Пчеларово 482 286 174 6 Пчеларово 59,33 36,09 1,24
Равнец 244 93 29 113 8 Равнец 38,11 11,88 46,33 3,27
Рогозина 150 33 68 17 30 Рогозина 22,00 45,33 11,33 20,00
Росен 84 69 0 5 0 0 10 Росен 82,14 0,00 5,95 0,00 0,00 11,90
Росица 364 206 125 29 0 0 4 Росица 56,59 34,34 7,96 0,00 0,00 1,09
Сираково 60 35 7 15 0 Сираково 58,33 11,66 25,00 0,00
Сноп 115 112 0 0 3 0 0 Сноп 97,39 0,00 0,00 2,60 0,00 0,00
Снягово 185 8 139 11 0 0 27 Снягово 4,32 75,13 5,94 0,00 0,00 14,59
Спасово 895 366 124 172 30 12 191 Спасово 40,89 13,85 19,21 3,35 1,34 21,34
Средина 58 20 4 32 0 Средина 34,48 6,89 55,17 0,00
Сърнино 62 44 6 10 0 Сърнино 70,96 9,67 16,12 0,00
Узово 15 9 5 0 0 Узово 60,00 33,33 0,00 0,00
Чернооково 277 198 41 3 33 Чернооково 71,48 14,80 1,08 11,91

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 15 097 100,00
Православие 8 553 56,65
Католицизъм 56 0,37
Протестантство 78 0,51
Ислям 1 747 11,57
Друго 12 0,07
Нямат 511 3,38
Не се самоопределят 973 6,44
Непоказано 3 167 20,97

Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната.

Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество „Добруджа-газ“ ООД с общинско участие.

На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.

Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица.

През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията РазделнаДобричКардам.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 154,9 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)