Вичово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вичово
Общи данни
Население11 души[1] (15 декември 2023 г.)
0,836 души/km²
Землище13,759 km²
Надм. височина108 m
Пощ. код9563
Тел. код05738
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ11329
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП за България; 2015)

Вѝчово е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вичово се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинен релеф. На около 600 м на север от него отстои границата с Румъния, а на около 20 км на изток – брегът на Черно море.

Население по години
1946 г. 376 души
1956 г. 355 души
1975 г. 186 души
1985 г. 94 души
1994 г. 100 души
2003 г. 76 души
2014 г. 21 души
2018 г. 15 души

Единствената пътна връзка е на юг със село Спасово – около 4 км, а през него – с общинския център Генерал Тошево, общо около 30 км.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средногодишното количество на валежите е 400 – 500 мм/кв. м.

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието.

Характерно за земеделските поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 м до около 30 м по границите на повечето от тях.

Надморската височина в центъра на селото е около 108 м.

Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“. [2]

По информация от сайта на община Генерал Тошево [3], при живеещи по постоянен адрес във Вичово 16 души, по настоящ живеят 30 [4].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи сведения за Вичово се откриват в документ от 1676 г., където е посочено с името Хюсеиндже, с около 20 къщи. Два века по-късно, през 1873 г. селото се споменава с името Юсеиндже. Включено е към кааза Балчишка и отстои от Балчик на 7 часа път. Старото име на селището се среща и като Хюсеин, Хюсейндже, Хюсейнч кьой и Хюсеинч куюсу. Коренът на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а „куюсу“ се превежда като кладенец, т. е. Кладенецът на Хюсеин или Хюсеинов кладенец. [3]

Името Хюсейнч кьой [5] е заменено с Вичово през 1906 г. [6] Тогава са преименувани всичките 22 селища в Спасовска община, което става по инициатива на тогавашния кмет Симеон Атанасов Николов (18661918). Новото име е в памет на хаджи Вълчо, родом от град Котел, първият заселил се в селото българин. За времето на неговото идване в селото има спор, но е някъде в началото на 19 век. [3]

През периода от 1913 г. [7] до 1940 г. [8] село Вичово е в Кралство Румъния. [9]

В наши дни[10] селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви там, идват да ги обработват. [3]


Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. По справки в Националния регистър на населените места
  3. а б в г с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново
  4. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
  5. Справка за с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич към 3 март 1878 г.
  6. Справка за с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич към 21 декември 1906 г.
  7. Съгласно Букурещкия договор.
  8. Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
  9. Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
  10. Към края на второто десетилетие на 20 век.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]