Вичово
| Вичово | |
  Вичово  Вичово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 11 души[1] (15 март 2024 г.) 0,836 души/km² |
| Землище | 13,759 km² |
| Надм. височина | 108 m |
| Пощ. код | 9563 |
| Тел. код | 05738 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 11329 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
Вѝчово е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Вичово се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинен релеф. На около 600 м на север от него отстои границата с Румъния, а на около 20 км на изток – брегът на Черно море.
| Население по години | |
|---|---|
| 1946 г. | 376 души |
| 1956 г. | 355 души |
| 1975 г. | 186 души |
| 1985 г. | 94 души |
| 1994 г. | 100 души |
| 2003 г. | 76 души |
| 2014 г. | 21 души |
| 2018 г. | 15 души |
Единствената пътна връзка е на юг със село Спасово – около 4 км, а през него – с общинския център Генерал Тошево, общо около 30 км.
Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средногодишното количество на валежите е 400 – 500 мм/кв. м.
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието.
Характерно за земеделските поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 м до около 30 м по границите на повечето от тях.
Надморската височина в центъра на селото е около 108 м.
Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“. [2]
По информация от сайта на община Генерал Тошево [3], при живеещи по постоянен адрес във Вичово 16 души, по настоящ живеят 30 [4].
История
[редактиране | редактиране на кода]Първи сведения за Вичово се откриват в документ от 1676 г., където е посочено с името Хюсеиндже, с около 20 къщи. Два века по-късно, през 1873 г. селото се споменава с името Юсеиндже. Включено е към кааза Балчишка и отстои от Балчик на 7 часа път. Старото име на селището се среща и като Хюсеин, Хюсейндже, Хюсейнч кьой и Хюсеинч куюсу. Коренът на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а „куюсу“ се превежда като кладенец, т. е. Кладенецът на Хюсеин или Хюсеинов кладенец. [3]
Името Хюсейнч кьой [5] е заменено с Вичово през 1906 г. [6] Тогава са преименувани всичките 22 селища в Спасовска община, което става по инициатива на тогавашния кмет Симеон Атанасов Николов (1866 – 1918). Новото име е в памет на хаджи Вълчо, родом от град Котел, първият заселил се в селото българин. За времето на неговото идване в селото има спор, но е някъде в началото на 19 век. [3]
През периода от 1913 г. [7] до 1940 г. [8] село Вичово е в Кралство Румъния. [9]
В наши дни[10] селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви там, идват да ги обработват. [3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 30 | 100,00 |
| Българи | 24 | 80 |
| Турци | 5 | 16,66 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,0 |
| Неотговорили | 1 | 3,33 |
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ По справки в Националния регистър на населените места
- ↑ а б в г с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново
- ↑ Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
- ↑ Справка за с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич към 3 март 1878 г.
- ↑ Справка за с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич към 21 декември 1906 г.
- ↑ Съгласно Букурещкия договор.
- ↑ Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
- ↑ Към края на второто десетилетие на 20 век.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
