Красен (област Добрич)
За другото българско село вижте Красен (Област Русе).
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Красен | |
|---|---|
  Красен  Красен |
|
| Общи данни | |
| Население | 239 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 35,074 km² |
| Надм. височина | 158 m |
| Пощ. код | 9534 |
| Тел. код | 05735 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 39534 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
|
Община – кмет |
Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП) |
Красен е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал Тошево, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
В село Красен е измерен абсолютният годишен минимум на валежите в България, откакто се правят климатични и метеорологични изследвания в България. Това се е случило през 1965 г., когато общото валежно количество за годината е било едва 146 mm.
История[редактиране | редактиране на кода]
При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI в. п.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха. От всички материали намерени в община Ген. Тошево най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при с. Красен. Намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Тук някога е бил учител Йордан Йовков. Филиповата кръчма, строена през 1901 г., е безспорен източник на творчески идеи и колоритни прототипи в творчеството на Й. Йовков. Тук се развива действието на неговия разказ „Жътваря“. Върната е на собствениците и не функционира. През 2005 г. кръчмата е реставрирана със средства на общината по проект на Красива България.
Има музейна сбирка „Й. Йовков“ в селото, която съдържа фотоси и лични вещи на Й. Йовков.
Църква, открита през 1860 г.
Училището е от 1865 г. В него е работил писателят Й. Йовков, имало е и вечерно училище за възрастни.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Сборът е на 22 май.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Данаил Папазов (р. 1959), министър на транспорта от 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||