Красен (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Красен (Област Русе).

Красен
Общи данни
Население 239 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,074 km²
Надм. височина 158 m
Пощ. код 9534
Тел. код 05735
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 39534
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)

Красен е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал Тошево, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

В село Красен е измерен абсолютният годишен минимум на валежите в България, откакто се правят климатични и метеорологични изследвания в България. Това се е случило през 1965 г., когато общото валежно количество за годината е било едва 146 mm.

История[редактиране | редактиране на кода]

При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI в. п.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха. От всички материали намерени в община Ген.Тошево най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при с. Красен. Намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тук някога е бил учител Йордан Йовков. Филиповата кръчма, строена през 1901 г., е безспорен източник на творчески идеи и колоритни прототипи в творчеството на Й. Йовков. Тук се развива действието на неговия разказ „Жътваря“. Върната е на собствениците и не функционира. През 2005 г. кръчмата е реставрирана със средства на общината по проект на Красива България.

Има музейна сбирка „Й. Йовков“ в селото, която съдържа фотоси и лични вещи на Й. Йовков.

Църква, открита през 1860 г.

Училището е от 1865 г. В него е работил писателят Й. Йовков, имало е и вечерно училище за възрастни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сборът е на 22 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]