Община Генерал Тошево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Генерал Тошево
Map of General Toshevo municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област Област Добрич
Площ 982,238 km²
Население 15 268 души
Адм. център Генерал Тошево
Брой селища 42
Управление
Кмет Валентин Димитров
(БСП)
Общ. съвет 17 съветници
   ВСП (5)
   ГЕРБ (4)
   РБ (3)
   ЗЕМЕДЕЛЦИ И ДЕМОКРАТИ (3)
   ГОТ (2)

Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Добрич. С площта си от 982,238 km2 заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 20,81% от територията на областта. С тази си площ община Генерал Тошево е 10-тата по големина община в България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината се заема от Добруджанското плато, което е равно и изключително благоприятно за развитието на модерно земеделие и други дейности.. То е слабо наклонено на север, североизток и изток и височината му в границите на общината варира между 100 и 230 m. Максималната височина на община Генерал Тошево е Голямата могила (254 m), разположена южно от село Пчеларово, на границата с община Добрич-селска. Минималната височина на общината се намира в най-източната ѝ част в суходолието Малък качамак, на границата с Румъния, при 45-та гранична пирамида, североизточна от село Бежаново – 54 m н.в.

Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка.

Общината е изключително бедна на повърхностно течащи води. Единствената сравнително постоянно течаща река е Красенска река, протичаща в дълбока долина в северозападната част на общината. Тя преминава през селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, след което навлиза в румънска територия. Преди границата на нея е изграден язовир „Дрян“, водите на който се използват основна за напояване. Освен Красенска река през територията на общината преминават и няколко по-големи суходолия, в които епизодично има водно течение, основно през пролетта. Най-голямо от тях е суходолието Малък качамак преминаващо през селата Балканци, Василево, Калина, Средина, Великово, Сираково, Сърнино, Александър Стамболийски и Бежаново, след което то също напуска пределите на България.

Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5°С. Средногодишно количество на валежите: 440 мм/m².

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 15 097 100,00
Българи 10 619 70,34
Турци 1 270 8,41
Цигани 1 811 12,00
Други 233 1,54
Не се самоопределят 99 0,66
Не отговорили 1 065 7,05

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 42 населени места с общо население 15 097 жители (01.02.2011).[2].

Списък на населените места в Община Генерал Тошево, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Александър Стамболийски 30 27,921 Сахтианлък, Симеоново Люляково 526 19,051 Кара бъкъ
Балканци 69 19,475 Юнузчилар Малина 199 12,336 Голям Чорал
Бежаново 60 30,336 Голям качамак Огражден 4 23,591 Хасарлък
Василево 347 18,557 Курт думан Петлешково 200 22,549 Герзалар
Великово 42 15,828 Семизлер Писарово 78 11,633 Кара Язаджик
Вичово 30 13,759 Хюсеинч кьой Пленимир 89 11,237 Саламан, Салман
Генерал Тошево 6928 63,655 Касъм Преселенци 274 31,175 Баш Хасарлък
Горица 107 7,313 Орманджик Присад 425 5,693 Хашлъджа кьой
Градини 48 16,205 Дурбалии Пчеларово 482 26,444 Ели бей
Дъбовик 160 22,295 Харманлък Равнец 244 9,850 Пири факъ
Житен 191 23,510 Чамурлии Рогозина 150 26,493 Хасър куюсу
Зограф 119 13,295 Касаплии Росен 84 18,617 Салду алде
Изворово 270 42,592 Росица 364 64,615 Горна Саръджа
Йовково 292 7,937 Чифут куюсу Сираково 60 21,165 Етим ели
Калина 66 21,933 Емирлер Сноп 115 16,440 Есетлии
Кардам 1019 55,354 Харман куюсу Снягово 185 17,676 Караагач, Байчево
Конаре 48 12,539 Селим куюсу Спасово 895 47,487 Сюлейманлък
Краище 8 17,744 Енидже Хайдар Средина 58 16,775 Орта куюсу
Красен 261 35,074 Каралии Сърнино 62 21,524 Караджалар
Къпиново 203 20,870 Мелеклер Узово 15 7,937 Узлар
Лозница 13 23,849 Дели юсуф куюсу Чернооково 277 39,909 Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок
ОБЩО 15097 982,238 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след 1892 г. – с. Чауш махле е заличено без административен акт поради изселване;
  • Указ № 201/обн. 02.09.1898 г. – преименува с. Ели бей на с. Пчеларово;
  • указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Голям качамак на с. Бежаново;
– преименува с. Курт думан на с. Василево;
– преименува с. Семизлер на с. Великово;
– преименува с. Хюсеинч кьой на с. Вичово;
– преименува с. Орманджик на с. Горица;
– преименува с. Емирлер на с. Калина;
– преименува с. Араклар на с. Крушово;
– преименува с. Кара бъкъ на с. Лиляково;
– преименува с. Голям Чорал на с. Малиново;
– преименува с. Кара Язъджик на с. Писарово;
– преименува с. Мурфатча на с. Предел;
– преименува с. Баш Хасърлък на с. Преселенци;
– преименува с. Хасър куюсу на с. Рогозина;
– преименува с. Сахтианлък на с. Симеоново;
– преименува с. Етим ели на с. Сираково;
– преименува с. Сюлейманлък на с. Спасово;
– преименува с. Орта куюсу на с. Средина;
– преименува с. Караджалар на с. Черно око;
– преименува с. Карагьоз куюсу на с. Горица;
  • периода 1913 – 1940 г. – селата Малджилар и Шах Вели (Шах Вели махле) са изселени под румънска власт.
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хасанча (Хасанджа) на с. Асеновец;
– преименува с. Кара агач на с. Байчево;
– преименува с. Юнузчулар (Юлусчолар) на с. Балканци;
– преименува с. Богданлии (Богдайли, Богдалии) на с. Белоклас;
– преименува с. Касъм кьой (Касъм) на с. Генерал Тошево;
– преименува с. Горно Мусу бей (Мусу бей) на с. Горен извор;
– преименува с. Поряз на с. Горняк;
– преименува с. Дурбалии (Дорбали) на с. Градини;
– преименува с. Негрени на с. Добромирци;
– преименува с. Долно Мусу бей (Мусу бей чифлик махле) на с. Долен извор;
– преименува с. Дурасии на с. Дрян;
– преименува с. Харманлък на с. Дъбовик;
– преименува с. Чамурлии (Богдайлъ Чамурлии) на с. Житен;
– преименува с. Касаплии на с. Зограф;
– преименува с. Чифут куюсу на с. Йовково;
– преименува с. ОМелеклер на с. Капиново;
– преименува с. Харман куюсу на с. Кардам;
– преименува с. Селим куюсу на с. Конаре;
– преименува с. ОЕнидже Хайдар на с. Краище;
– преименува с. Каралии на с. Красен;
– преименува с. Дели Юсуф куюсу на с. Лозница;
– преименува с. Малиново на с. Малина;
– преименува с. Мирча вода на с. Малки Кардам;
– преименува с. Мамуч кьой (Момуч кьой, Мумуч кьой) на с. Маловец;
– преименува с. Хасърлък на с. Огражден;
– преименува с. Чобан куюсу на с. Пастир;
– преименува с. Герзалар на с. Петлешково;
– преименува с. Саламан (Салман) на с. Пленимир;
– преименува с. Хашлъджа кьой на с. Присад;
– преименува с. Пири факъ на с. Равнец;
– преименува с. Салду Алде на с. Росен;
– преименува с. Саръджа (Горна Саръджа) на с. Росица;
– преименува с. Айдън бей на с. Светлик;
– преименува с. Есетлии на с. Сноп;
– преименува с. Кара дурмуш на с. Снягово;
– преименува с. Узлар на с. Узово;
– преименува с. Черно око на с. Черноок;
– преименува с. Неби куюсу на с. Яснец;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооково;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Александър Стамболийски;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Малки Кардам и Яснец и ги присъединява като квартали на с. Кардам;
  • Указ № 369/обн. 25.10.1958 г. – заличава с. Маловец и го присъединява към с. Генерал Тошево;
– заличава селата Предел и Снягово поради изселване;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Крушово и го присъединява като квартал на с. Сираково;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – обединява селата Горен извор, Добромирци и Долен извор в едно населено място – с. Изворово;
– заличава с. Белоклас и го присъединява като квартал на с. Красен;
– заличава селата Горняк и Дрян поради изселване;
– заличава с. Пастир и го присъединява като квартал на гр. Генерал Тошево;
– заличава с. Светлик и го присъединява като квартал на с. Къпиново;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Байчево на с. Снягово;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Капиново на с. Къпиново;
– отстранява грешката в името на с. Лиляково на с. Люляково;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Асеновец и го присъединява като квартал на с. Росица;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Горица от с. Преселенци и го обявява за с. Горица;

История[редактиране | редактиране на кода]

Миналото на Община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.

При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV в. пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.

При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI в. пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.

В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI в. пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.

От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при с. Красен. Днес, за съжаление, тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната.

Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество „Добруджа-газ“ ООД с общинско участие.

На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.

Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията РазделнаДобричКардам.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 154,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ