Сираково (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сираково.

Сираково
Общи данни
Население 82 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21 165 km²
Надм. височина 100±1 m
Пощ. код 9564
Тел. код 05738
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 66620
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)

Сираково е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за историята на селото са оскъдни. В една от книгите на краеведа Георги Топалов е отбелязано, че селището се споменава в турски регистър от 16 век като Етимеле. Повечето от днешните жители на Сираково са изселници от тулчанските села Долна Чамурла, Чамурлия де Жос и Исеки чешме. Когато изселниците пристигнали тук, заварили няколко румънски чифлика и цинцарски къщи, в които били настанени. Освен куцовласи, през 1941 г. в селото имало няколко български рода. Един от местните чокои – Братяну, осигурявал прехраната на военен полк от Букурещ. Сред българите също имало заможни хора. Един от тях – Васил Вълков, притежавал няколко магазина в Кюстенджа.

Училището в Сираково е построено през 1946 г. В началото имало дори прогимназиални класове. Отдавна е закрито. Сградата, която е била общинска собственост, е закупена от местни хора и превърната в къща. Църква в селото никога не е имало. В началото на 40-те години румънските колонисти са имали намерение да издигнат православен храм, но след възвръщането на Южна Добруджа към България идеята отпаднала. Настанилите се тук изселници са имали по-неотложни задачи – да си построят къщи и да се устроят на новото място. След установяването на комунистическия режим през 1944 г. градежът на църква става немислим. На около километър-два от Сираково се е намирало село Крушово, закритото през 1955 г. и присъединено към село Сираково. Там е имало не повече от 20 къщи. Водило се е административно към кметство Сираково. През 40-те години на 20 век и в Крушово е имало богати чифликчии. Функционирали са бръснарница и кафене. След 1945 г. в Крушово е бил интерниран Величко Барев – активист на БЗНС. След закриването на селото той се преселил със семейството си в Спасово.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Единствената административна сграда в центъра на селото е помещава кметството

Население[редактиране | редактиране на кода]

Постоянно живущите в Сираково са около петдесетина. Около 30 са къщите в Сираково, някои от тях не се обитават.

От 2009 г. в селото има купени имоти от 3 германски, 2 английски, както и 1 руско семейства.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Единственото редовно събитие е селския събор всяка година на 6 май (Гергьовден).

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Сираково се занимават основно с животновъдство, като основно се отглеждат овце и по-малко – крави. Един от известните животновъди е Станчо Георгиев, който отглежда най-голямото стадо овце в региона. Землището на селото е 16 500 дка. Земята се обработва от арендатора Димитър Катранджиев и няколко частни земеделски стопани.

Преди май 2009 г. е ремонтиран основно пътят от с. Преселенци до с. Спасово.