Люляково (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люляково.

Люляково
Общи данни
Население 518 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,051 km²
Надм. височина 206 m
Пощ. код 9525
Тел. код 05737
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 44714
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Люляково
Костадин Костадинов
(ГЕРБ)
Снимка на кладенец в с. Люляково, средата на 20 век.

Люляково е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Люляково се намира на 5 км от Генерал Тошево на пътя за град Каварна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според поверието преди много години на мястото на селото две турски сватби се срещат и се избиват един друг поради лошата поличба, която носи срещата между две булки. На мястото на тази ужасна сцена са поникнали люлякови дръвчета и са образувала една красива люлякова местност. Именно от тук произлиза и името на това хубаво малко селце. До 90 – те години в селото се е намирала една от най-големите овощни градини в Община Генерал Тошево, а така също и голям кравекомплекс, където са работили жителите на селото. В селото е имало и училище, което е функционирало до 2004 г. Селото е едно от големите в общината, като броя на жителите му надхвърля 750 човека. Землището на с. Люляково е 17 379, 668 дка. Старото име на селото е Карабак.

Източно от селото, в местността „Юртлука“ има следи от трако-римско селище. Северно от него са открити останки от средновековно българско селище (IX-X век). Най-ранни сведения за Люляково се намират в писмен документ от 1526 – 1527 г. В списъка на тимарите на заими и спахии, под номер 101 е записано мезрата Кара баку куюсу, от която се очаква 684 акчета (сребърни монети). Името на селото се открива и в списъците на джелепкешаните. Там е записано като Кара Бакълар. През 1873 година е включено в Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка) околия с името Кара Баки. Това име на селото просъществува около четири века. С указ 462/обн.21.12.1906 г. това име е сменено с Лиляково. Тогава то спада към Спасовска община с 22 селища. Името Лиляково е коригирано на Люляково през 1966 г.

Както в повечето села в Добруджа, така и тук основен поминък за населението е земеделието и животновъдство. В селото работи кооперация, която отглежда 6600 дка чернозем в землищата на Люляково, Писарово и Преселенци. Значителен брой от жителите отглеждат овошки, както и пчелни кошери. Има хлебопекарна, в която се пече ръчно направен хляб. В днешно време освен българи в селото живеят руски, френски и английски семейства.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християни и мюсюлмани.

През 2000 година жителите на селото правят първа копка на храм „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“. С помощта на благодетели и общинското ръководство в момента храма се доизгражда, като предстои изписването и поставянето на камбана. Църквата отваря врати на празника си, Петровден.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство с. Люляково
  • Читалището в селото носи името „Йордан Йовков – 1943“. Освен богатия книжен фонд, към него функционира самодеен състав, който се представя редовно на местни и национални фолклорни събори и мероприятия. Активна дейност развива и Клуб на пенсионера с. Люляково. Към него също има самодееен състав, който се гордее с призовите места, завоювани през годините на фолклорни фестивали в София и Варна.
  • До 2000 година в селото има основно училище „Христо Ботев“. То е построено преди 1940 г. и носи духа на румънската архитектура по тези земи. Сградата на училището в днешно време е унищожена.


Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда всяка година на 6 май – Гергъовден.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Мъжкият футболен тим „Дружба“ има добре поддържан стадион.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]