Несебър (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Несебър)
Направо към: навигация, търсене
Несебър (община)
Map of Nesebar municipality (Burgas Province).png
Герб на Несебър (община)
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 420.44 km²
Население 29 333 души
Адм. център Несебър
Брой селища 14
Управление
Кмет Николай Димитров
(независим)
Общ. съвет 21 съветници
   МОРЕ (6)
   Български социалдемократи (5)
   ГЕРБ (3)
   СИЛА (3)
   БСП-ПК Тракия (2)
   ЗОРА (2)
Географска карта на община Несебър

Община Несебър се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината обхваща най-североизточната част на област Бургас. С площта си от 420,443 km² заема 9-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

Близо 3/4 от територията на общината се заема от най-източните части на Източна Стара планина, съответно Еминска планина с най-висока точка връх Гьозтепе (520 m), разположен на около 5 – 6 km на север-северозапад от село Кошарица. Останалата, южна и югозападна част на общината, е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.

Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване.

Климатът е умерено-континентален, а почвите са предимно канелено горски.

Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.

Пясъчни дюни[редактиране | редактиране на кода]

Пясъчните дюни са образувания с млад еволюционен процес и с много малко съдържание на свързващи вещества, поради което цялостният почвено-растителен комплекс е изключително крехка екосистема, която лесно се наранява и разпада.

Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други.

Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на Екоминистерството през 2001-ва г.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Несебър през годините, според данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 26 692
2011 23 145
2012 23 634
2013 24 481

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 307 353 326 290 313 318 329
Смъртност 296 264 269 283 291 287 279
Естествен прираст 11 89 57 7 22 31 50

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 12.7 14.2 12.2 12.5 13.2 13.0
Смъртност 12.3 10.6 10.1 12.2 12.3 11.7
Естествен прираст 0.4 3.6 2.1 0.3 0.9 1.3

Механичен прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

Заселени Изселени Механичен прираст
2012[3] 1 030 563 467
2014 1 888 690 1 198

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

Естествен прираст
на населението
Механичен прираст
на населението
Прираст на населението
2012 22 467 489
2014 50 1 198 1 248

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 година:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 22 348 100.00
Българи 18 367 82.18
Турци 1 240 5.54
Цигани 565 2.52
Други 199 0.89
Не се самоопределят 140 0.62
Не отговорили 1 837 8.21

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Списък на населените места в Община Несебър, население и площ на землищата им[5].
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
(km²)
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
(km²)
Забележка (старо име)
Баня 207 65,177 Оризаре 1466 32,157 Бараклии (до 1934 г.)
Гюльовца 1007 25,425 Паницово 65 26,451 Алчак дере (до 1887 г.)
Емона 37 35,340 Емине (до 1934 г.) Приселци 45 20,234 Ени кьой (до 1934 г.)
Козница 11 8,958 Караманджа (до 1934 г.) Равда 2088 11,402
Кошарица 1219 48,478 Къшла дере (до 1934 г.) Раковсково 104 19,855 Куру дере, Раково (до 1886 г.)
Несебър 10143 31,852 Месемврия (до 1934 г.) Свети Влас 2691 36,125 Свети Влас (до 1960 г. и от 1993 г. ), Влас (от 1960 г. до 1993 г.)
Обзор 2117 36,779 Гьозекен (до 1934 г.), Козякград (от 1934 г. до 1935 г.) Тънково 1148 22,210 Индже кьой (до 1934 г.)
ОБЩО 22348 420,443 няма населени места без землища

Селищни образувания[редактиране | редактиране на кода]

С национално значение[редактиране | редактиране на кода]

С местно значение[редактиране | редактиране на кода]

  • Инцараки
  • Чолакова чешма

Местности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иракли
  • Защитена местност "Калината" – намира се до село Тънково и село Кошарица, община Несебър, на 10 km западно от курорта Слънчев бряг. Територията ѝ е с площ от 1100 декара. Представлява естествен дом за 75 редки дървесни, храстови и тревни видове, от които 27 декоративни и 19 лечебни растения. Пет от видовете са включени в „Червената книга“ на България, като най-ценният от тях е блатното кокиче. Тук се срещат още: заливна лонгозна гора на над 200 години, вековни полски ясени (Fraxinus angustifolia), полски кленове (Acer campestre), полски брястове (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), космати дъбове (Quercus pubescens), церове (Quercus cerris), различни храсти и увивна растителност.[6]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Заповед на околийския началник от 1886 г. – преименува с. Куру дере (Раково) на с. Раковсково;
  • Протокол № 28/07.02.1887 г. на Бургаския окръжен съвет – преименува с. Алчак дере на с. Паницово;
  • Указ № 577/обн. 05.12.1899 г. – преименува с. Фъндаклии (Фундуклии) на с. Лесково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вели баш на с. Велико;
– преименува с. Емине на с. Емона;
– преименува с. Караманджа на с. Козница;
– преименува с. Къшла дере на с. Кошарица;
– преименува гр. Месемврия на гр. Несебър;
– преименува с. Гьозекен на с. Козякград;
– преименува с. Бараклии на с. Оризаре;
– преименува с. Ени кьой на с. Приселци;
– преименува с. Къзъллък (Казалък) на с. Рапица;
– преименува с. Индже кьой на с. Тънково;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Козякград на с. Обзор;
  • между 1934 и 1946 г. – с. Рапица, изселено и заличено без административен акт;
  • след 1946 г. – с. Лесково, изселено без административен акт;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Влас на с. Влас;
  • Указ № 1521/обн. 24.02.1975 г. – заличава с. Велико и присъединява землището му към с. Приселци;
– заличава с. Морско и присъединява землището му към с. Кошарица;
– заличава с. Плазовец и присъединява землището му към с. Кошарица;

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Поземления фонд на общината е разпределен както следва: държавен фонд – 187007 дка, частна собственост са 126580 дка и общинска е собствеността върху 64832 дка. Най-голяма площ заемат горските територии 213597 дка, или 50,8% от площта на общината. Земеделските територии покриват площ от 177129 дка, а размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 115201 дка. Територията на населените места и други урбанизирани територии са с площ 20440 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 6919 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 416 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 1942 дка.

В съответствие с климатичните и почвени условия Община Несебър е с исторически традиции в лозарството и овощарството.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. сайт на Община Несебър
  2. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 26 юни 2015.
  3. ((bg))  Демографски данни в Общински план за развитие на община Несебър (2014 – 2020). // nesebarinfo.com. Посетен на 26 юни 2015.
  4. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 юни 2015.
  5. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  6. сайт на Община Несебър

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]