Направо към съдържанието

Оризаре

За други населени места с подобни имена вижте Оризари.

Оризаре
България
42.7498° с. ш. 27.6204° и. д.
Оризаре
Област Бургас
42.7498° с. ш. 27.6204° и. д.
Оризаре
Общи данни
Население1568 души[1] (15 март 2024 г.)
48,8 души/km²
Землище32,157 km²
Надм. височина26 m
Пощ. код8248
Тел. код055638
МПС кодА
ЕКАТТЕ53822
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим политик; 2007)
Кметство
   кмет
Васил Василев

Оризаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

Намира се на 19 km от общинския център Несебър и на 34 km от областния център Бургас. През селото минава Бяла река. Тя невинаги е протичала през селото. На топографските карти се вижда нейното естествено корито след село Гюльовца в посока село Порой. Новото корито на реката няма характерните за стари реки наносни брегове. На изхода на селото стръмните ѝ брегове пресичат старо гробище.

Климатът е приятен.

Знае се по предание, че село Оризаре се намира на сегашното си място от около 250 години. Разположено е в Югоизточната част на България, а най-близкия град е Несебър.

Създаването на селото се губи далеч преди освобождаването ни от Османско владичество. Около 1750 г. на сегашното място, където е селото е имало турски чифлик, чийто чорбаджия е бил Кямил бей. Одаята му била в северната част на селото, а харманите и воденицата до река Бяла, която той отбил от старото корито, за да минава през владенията му. Работниците на чифликчията живеели в дървени бараки заедно с няколко български фамилии и може би оттук се обяснява и старото име на селото – Бараклий, което остава до 1934 г.

През 1869 г. е построена църквата „Света Параскева“. Празникът на селото се чества всяка година на 14 октомври, когато църквата почита Света Параскева.

След Освобождението остава само българското население. Селото е било център на община и жителите му бързо се увеличили. Занимавали се със земеделие и животновъдство. Някои от тях по-ентусиазирани, благодарение на водата се опитали да засеят ориз. И така при определяне на новите имена на селата, на село Бараклий е дадено новото име село Оризаре.

До 1934 година името на селото е Бараклии.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бараклии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост
Общо 1466
Българи 892
Турци 23
Цигани 439
Други 15
Не се самоопределят 75
Неотговорили 22

Празникът на селото е на Света Петка през октомври. Всяка година на тази ден има панаир.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52 и 828.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.