Области в България

Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България^[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси^[2].

Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Границите на съвременните области в голяма степен съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г. Имената на областните центрове също са почти същите, като тези на предишните окръзи. Изключенията се дължат само на преименуването на Монтана (преди Михайловград) и Добрич (преди Толбухин).

Имена на областите[редактиране | редактиране на кода]

Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:

1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...

Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).

Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).

Регионални названия[редактиране | редактиране на кода]

Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) ^[3].

В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) ^[4].

Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:

Столичната област – с 3 многомандатни района, и
Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).

Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.

Структурни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.

Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.

През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.

Данни по области[редактиране | редактиране на кода]

Област	Площ (км²)	Население (души)	Гъстота (души/km²)	Населени места (бр.)	Общини (бр.)	Областен управител^[5]
Област Благоевград	6449	323 552	50,17	278	14	Бисер Николов Михайлов
Област Бургас	7748	415 817	53,67	255	13	Вълчо Иванов Чолаков
Област Варна	3818	475 074	124,43	159	12	Стоян Христов Пасев
Област Велико Търново	4662	258 494	55,45	336	10	Любомира Симеонова Попова
Област Видин	3033	101 018	29,31	142	11	Албена Николова Георгиева
Област Враца	3620	186 848	51,62	123	10	Малина Иванова Николова
Област Габрово	2023	122 702	60,65	356	4	Невена Евстатиева Петкова
Област Добрич	4720	189 677	40,19	215	8	Красимир Йорданов Кирилов
Област Кърджали	3209	152 808	47,62	471	7	Никола Светозаров Чанев
Област Кюстендил	3084	136 686	44,32	182	9	Виктор Томов Янев
Област Ловеч	4129	141 422	34,25	128	8	Ваня Владимирова Събчева
Област Монтана	3636	148 098	40,73	130	11	Росен Иванов Белчев
Област Пазарджик	4459	275 548	61,80	117	12	Стефан Неделчев Мирев
Област Перник	2392	133 530	55,82	171	6	Емил Ангелов Костадинов
Област Плевен	4337	269 752	62,20	123	11	Мирослав Николов Петров
Област Пловдив	5962	683 027	114,56	215	18	Дани Стефанова Каназирева
Област Разград	2637	125 190	47,47	103	7	Гюнай Хюсмен Хюсмен
Област Русе	2803	235 252	83,93	83	8	Галин Тодоров Григоров
Област Силистра	2846	119 474	41,98	118	7	Ивелин Статев Иванов
Област Сливен	3544	197 473	55,72	111	4	Чавдар Борисов Божурски
Област Смолян	3193	121 752	38,13	242	10	Недялко Живков Славов
Софийска област	7059	247 489	35,06	283	22	Илиан Сашов Тодоров
Област София	1345	1 291 591	960,29	38	1	Николай Янков Пехливанов
Област Стара Загора	5152	333 265	64,69	206	11	Гергана Величкова Микова
Област Търговище	2716	120 818	44,48	196	5	Митко Стайков Стайков
Област Хасково	5470	246 238	45,02	261	11	Стефка Здравкова Стефанова
Област Шумен	3390	180 528	53,25	151	10	Стефан Стайнов Желев
Област Ямбол	3336	131 447	39,40	109	5	Димитър Ангелов Иванов
България	110 772	7 364 570	66,48	5302	265

По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през март 2011 г.

Бивши области[редактиране | редактиране на кода]

Търновска област (1935 г.)
Горноджумайска област (1935 г.)
Битолска област (1941 – 1949 г.)
Скопска област (1941 – 1949 г.)
Беломорска област с център Ксанти (1941 – 1949 г.)
Михайловградска област (1987 – 1993 г.)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на България
Общини в България
Окръг
Околия
NUTS, класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.