Области в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Област (България))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Област.

Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].

Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Границите на съвременните области в голяма степен съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г. Имената на областните центрове също са почти същите, като тези на предишните окръзи. Изключенията се дължат само на преименуването на Монтана (преди Михайловград) и Добрич (преди Толбухин).

Имена на областите[редактиране | редактиране на кода]

Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:

1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...

Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).

Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).

Регионални названия[редактиране | редактиране на кода]

Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].

В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].

Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:

  • Столичната област – с 3 многомандатни района, и
  • Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).

Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.

Структурни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.

Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.

През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.

Данни по области[редактиране | редактиране на кода]

Област Площ
(км2)		 Население
(души)		 Гъстота
(души/km²)		 Населени
места (бр.)		 Общини
(бр.)		 Областен управител[5]
Област Благоевград 6449 323 552 50,17 278 14 Бисер Николов Михайлов
Област Бургас 7748 415 817 53,67 255 13 Вълчо Иванов Чолаков
Област Варна 3818 475 074 124,43 159 12 Стоян Христов Пасев
Област Велико Търново 4662 258 494 55,45 336 10 Любомира Симеонова Попова
Област Видин 3033 101 018 29,31 142 11 Албена Николова Георгиева
Област Враца 3620 186 848 51,62 123 10 Малина Иванова Николова
Област Габрово 2023 122 702 60,65 356 4 Невена Евстатиева Петкова
Област Добрич 4720 189 677 40,19 215 8 Красимир Йорданов Кирилов
Област Кърджали 3209 152 808 47,62 471 7 Никола Светозаров Чанев
Област Кюстендил 3084 136 686 44,32 182 9 Виктор Томов Янев
Област Ловеч 4129 141 422 34,25 128 8 Ваня Владимирова Събчева
Област Монтана 3636 148 098 40,73 130 11 Росен Иванов Белчев
Област Пазарджик 4459 275 548 61,80 117 12 Стефан Неделчев Мирев
Област Перник 2392 133 530 55,82 171 6 Емил Ангелов Костадинов
Област Плевен 4337 269 752 62,20 123 11 Мирослав Николов Петров
Област Пловдив 5962 683 027 114,56 215 18 Дани Стефанова Каназирева
Област Разград 2637 125 190 47,47 103 7 Гюнай Хюсмен Хюсмен
Област Русе 2803 235 252 83,93 83 8 Галин Тодоров Григоров
Област Силистра 2846 119 474 41,98 118 7 Ивелин Статев Иванов
Област Сливен 3544 197 473 55,72 111 4 Чавдар Борисов Божурски
Област Смолян 3193 121 752 38,13 242 10 Недялко Живков Славов
Софийска област 7059 247 489 35,06 283 22 Илиан Сашов Тодоров
Област София 1345 1 291 591 960,29 38 1 Николай Янков Пехливанов
Област Стара Загора 5152 333 265 64,69 206 11 Гергана Величкова Микова
Област Търговище 2716 120 818 44,48 196 5 Митко Стайков Стайков
Област Хасково 5470 246 238 45,02 261 11 Стефка Здравкова Стефанова
Област Шумен 3390 180 528 53,25 151 10 Стефан Стайнов Желев
Област Ямбол 3336 131 447 39,40 109 5 Димитър Ангелов Иванов
България 110 772 7 364 570 66,48 5302 265

По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през март 2011 г.

Бивши области[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Закон за административно-териториалното устройство на Република България, чл. 2
  2. ↑ Конституция на Република България, чл. 142
  3. ↑ Териториални администрации – Портал за децентрализация
  4. ↑ Структура на прокуратурата в Република България, архив на оригинала от 19 април 2010, https://web.archive.org/web/20100419210609/http://www.prb.bg/html/structure.htm, посетен на 2010-04-11 
  5. ↑ Административен регистър – Структура на изпълнителната власт – Областни управители, 09.08.2012, архив на оригинала от 2 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120702143118/http://www1.government.bg/ras/preview.html, посетен на 2012-08-09 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Области_в_България&oldid=11404376“.