Области в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Област (България))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Област.

Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.1999).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].

Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (единствено Михайловград е преименуван на Монтана).

Имена на областите[редактиране | редактиране на кода]

Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:

1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...

Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).

Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).

Регионални названия[редактиране | редактиране на кода]

Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].

В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].

Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:

  • Столичната област – с 3 многомандатни района, и
  • Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).

Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.

Структурни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.

Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.

През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.

Данни по области[редактиране | редактиране на кода]

Област Площ
(км2)		 Население
(души)		 Гъстота
(души/km²)		 Населени
места (бр.)		 Общини
(бр.)		 Областен управител[5]
Област Благоевград 6 449 &&&&&&&&&0323552.&&&&&0323 552 50,17 278 14 Бисер Николов Михайлов
Област Бургас 7 748 &&&&&&&&&0415817.&&&&&0415 817 53,67 255 13 Вълчо Иванов Чолаков
Област Варна 3 818 &&&&&&&&&0475074.&&&&&0475 074 124,43 159 12 Стоян Христов Пасев
Област Велико Търново 4 662 &&&&&&&&&0258494.&&&&&0258 494 55,45 336 10 Пенчо Стоянов Пенчев
Област Видин 3 033 &&&&&&&&&0101018.&&&&&0101 018 33,31 142 11 Момчил Викторов Станков
Област Враца 3 620 &&&&&&&&&0186848.&&&&&0186 848 51,62 123 10 Малина Иванова Николова
Област Габрово 2 023 &&&&&&&&&0122702.&&&&&0122 702 60,65 356 4 Николай Цветанов Сираков
Област Добрич 4 720 &&&&&&&&&0189677.&&&&&0189 677 40,19 215 8 Детелина Кирилова Николова
Област Кърджали 3 209 &&&&&&&&&0152808.&&&&&0152 808 47,62 471 7 Илия Сотиров Илиев
Област Кюстендил 3 084 &&&&&&&&&0136686.&&&&&0136 686 44,32 182 9 Виктор Томов Янев
Област Ловеч 4 129 &&&&&&&&&0141422.&&&&&0141 422 34,25 128 8 Георги Терзийски
Област Монтана 3 636 &&&&&&&&&0148098.&&&&&0148 098 40,73 130 11 Ивайло Иванов Петров
Област Пазарджик 4 459 &&&&&&&&&0275548.&&&&&0275 548 61,80 117 12 Генче Димитрова Караминова
Област Перник 2 392 &&&&&&&&&0133530.&&&&&0133 530 55,82 171 6 Д-р Александър Петров Александров
Област Плевен 4 337 &&&&&&&&&0269752.&&&&&0269 752 62,20 123 11 Ралица Трилкова Добрева
Област Пловдив 5 962 &&&&&&&&&0683027.&&&&&0683 027 114,56 215 18 Здравко Димитров Димитров 
Област Разград 2 637 &&&&&&&&&0125190.&&&&&0125 190 47,47 103 7 Манол Христов Кившанов
Област Русе 2 803 &&&&&&&&&0235252.&&&&&0235 252 83,93 83 8 Стефко Димитров Бурджиев
Област Силистра 2 846 &&&&&&&&&0119474.&&&&&0119 474 41,98 118 7 Стоян Иванов Бонев
Област Сливен 3 544 &&&&&&&&&0197473.&&&&&0197 473 55,72 111 4 Татяна Минчева Петкова
Област Смолян 3 193 &&&&&&&&&0121752.&&&&&0121 752 38,13 242 10 Недялко Живков Славов
Софийска област 7 059 &&&&&&&&&0247489.&&&&&0247 489 35,06 283 22 Росица Иванова Тодорова
Област София 1 345 &&&&&&&&01291591.&&&&&01 291 591 960,29 38 1 Живка Любомирова Такева-Първанова 
Област Стара Загора 5 152 &&&&&&&&&0333265.&&&&&0333 265 64,69 206 11 Георги Василев Ранов
Област Търговище 2 716 &&&&&&&&&0120818.&&&&&0120 818 44,48 196 5 Светлин Иванов Бонев
Област Хасково 5 470 &&&&&&&&&0246238.&&&&&0246 238 45,02 261 11 Станислав Насков Дечев
Област Шумен 3 390 &&&&&&&&&0180528.&&&&&0180 528 53,25 151 10 Донка Димитрова Иванова
Област Ямбол 3 336 &&&&&&&&&0131447.&&&&&0131 447 39,40 109 5 Димитър Ангелов Иванов
България 110 772 &&&&&&&&07364570.&&&&&07 364 570 66,48 5 302 265

По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през март 2011 г.

Бивши области[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Закон за административно-териториалното устройство на Република България, чл. 2
  2. ↑ Конституция на Република България, чл. 142
  3. ↑ Териториални администрации – Портал за децентрализация
  4. ↑ Структура на прокуратурата в Република България
  5. ↑ Административен регистър – Структура на изпълнителната власт – Областни управители, 09.08.2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Области_в_България&oldid=8460848“.