Области в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Област.
Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).
Съдържание
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].
Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (единствено Михайловград е преименуван на Монтана).
Имена на областите[редактиране | редактиране на кода]
Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:
- 1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...
Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).
Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).
Регионални названия[редактиране | редактиране на кода]
Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].
В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].
Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:
- Столичната област – с 3 многомандатни района, и
- Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).
Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.
Структурни връзки[редактиране | редактиране на кода]
Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.
Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.
През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.
Данни по области[редактиране | редактиране на кода]
| Област | Площ (км2) |
Население (души) |
Гъстота (души/km²) |
Населени места (бр.) |
Общини (бр.) |
Областен управител[5] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Област Благоевград | 6449 | 323 552 | 50,17 | 278 | 14 | Бисер Николов Михайлов |
| Област Бургас | 7748 | 415 817 | 53,67 | 255 | 13 | Вълчо Иванов Чолаков |
| Област Варна | 3818 | 475 074 | 124,43 | 159 | 12 | Стоян Христов Пасев |
| Област Велико Търново | 4662 | 258 494 | 55,45 | 336 | 10 | Любомира Симеонова Попова |
| Област Видин | 3033 | 101 018 | 33,31 | 142 | 11 | Албена Николова Георгиева |
| Област Враца | 3620 | 186 848 | 51,62 | 123 | 10 | Малина Иванова Николова |
| Област Габрово | 2023 | 122 702 | 60,65 | 356 | 4 | Невена Евстатиева Петкова |
| Област Добрич | 4720 | 189 677 | 40,19 | 215 | 8 | Красимир Йорданов Кирилов |
| Област Кърджали | 3209 | 152 808 | 47,62 | 471 | 7 | Никола Светозаров Чанев |
| Област Кюстендил | 3084 | 136 686 | 44,32 | 182 | 9 | Виктор Томов Янев |
| Област Ловеч | 4129 | 141 422 | 34,25 | 128 | 8 | Ваня Владимирова Събчева |
| Област Монтана | 3636 | 148 098 | 40,73 | 130 | 11 | Росен Иванов Белчев |
| Област Пазарджик | 4459 | 275 548 | 61,80 | 117 | 12 | Стефан Неделчев Мирев |
| Област Перник | 2392 | 133 530 | 55,82 | 171 | 6 | Емил Ангелов Костадинов |
| Област Плевен | 4337 | 269 752 | 62,20 | 123 | 11 | Мирослав Николов Петров |
| Област Пловдив | 5962 | 683 027 | 114,56 | 215 | 18 | Дани Стефанова Каназирева |
| Област Разград | 2637 | 125 190 | 47,47 | 103 | 7 | Гюнай Хюсмен Хюсмен |
| Област Русе | 2803 | 235 252 | 83,93 | 83 | 8 | Галин Тодоров Григоров |
| Област Силистра | 2846 | 119 474 | 41,98 | 118 | 7 | Ивелин Статев Иванов |
| Област Сливен | 3544 | 197 473 | 55,72 | 111 | 4 | Чавдар Борисов Божурски |
| Област Смолян | 3193 | 121 752 | 38,13 | 242 | 10 | Недялко Живков Славов |
| Софийска област | 7059 | 247 489 | 35,06 | 283 | 22 | Илиан Сашов Тодоров |
| Област София | 1345 | 1 291 591 | 960,29 | 38 | 1 | Николай Янков Пехливанов |
| Област Стара Загора | 5152 | 333 265 | 64,69 | 206 | 11 | Гергана Величкова Микова |
| Област Търговище | 2716 | 120 818 | 44,48 | 196 | 5 | Митко Стайков Стайков |
| Област Хасково | 5470 | 246 238 | 45,02 | 261 | 11 | Стефка Здравкова Стефанова |
| Област Шумен | 3390 | 180 528 | 53,25 | 151 | 10 | Стефан Стайнов Желев |
| Област Ямбол | 3336 | 131 447 | 39,40 | 109 | 5 | Димитър Ангелов Иванов |
| България | 110 772 | 7 364 570 | 66,48 | 5302 | 265 |
По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през март 2011 г.
Бивши области[редактиране | редактиране на кода]
- Търновска област (1935 г.)
- Горноджумайска област (1935 г.)
- Битолска област (1941 – 1949 г.)
- Скопска област (1941 – 1949 г.)
- Беломорска област с център Ксанти (1941 – 1949 г.)
- Михайловградска област (1987 – 1993 г.)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Административно деление на България
- Общини в България
- Окръг
- Околия
- NUTS, класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Закон за административно-териториалното устройство на Република България, чл. 2
- ↑ Конституция на Република България, чл. 142
- ↑ Териториални администрации – Портал за децентрализация
- ↑ Структура на прокуратурата в Република България
- ↑ Административен регистър – Структура на изпълнителната власт – Областни управители, 09.08.2012
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях
| |||||||
.png)
