Велики Преслав (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велики Преслав
Preslav Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Шумен
Площ 277.63 km²
Население 14 850 души
Адм. център Велики Преслав
Брой селища 12
Сайт velikipreslav.bg
Управление
Кмет Александър Александров
(БСП)
Общ. съвет 17 съветници
   БСП (4)
   ДПС (4)
   ГЕРБ (3)
   Обединени земеделци (3)
   АБВ (2)
   РБ (1)
Map of Veliki Preslav municipality (Shumen Province).png
Топографска карта на община Велики Преслав.

Община Велики Преслав е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 277,626 km2 е 7-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и северни части на Източния Предбалкан.

В северните, североизточните и източните части на община Велики Преслав се простират съответно югозападните и северозападните части на Шуменското поле и Смадовското поле. В най-източната част на общината, източно от село Златар е разположена „опашката“ на малкия язовир „Кълново“ и в него се намира минималната височина от 73 m н.в. на община Велики Преслав. В най-северната част на общината, на границата с община Шумен попада южната част на Шуменското плато. На границата с община Шумен е разположена най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m).

По югозападните периферии на двете полета преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от северните склонове на Преславска планина. В нея, на границата с община Върбица се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m, която е и най-високата точка на общината. Югоизточно от пролома на територията на община Велики Преслав е разположена северозападната, най-висока част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка връх Отъка 608,7 m е разположен на около 3 Km югозападно от село Драгоево.

Води, климат, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от югозапад на североизток с част от средното си течение. Реката навлиза на територията на община Велики Преслав 2 km след като изтече от големия язовир Тича и протича в дълбока проломна долина между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. Южно от град Велики Преслав излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Шуменското поле. Минава последователно покрай град Велики Преслав и село Миланово, югозападно от село Хан Крум завива на изток и напуска пределите на общината. На територията на общината река Голяма Камчия получава отляво най-големия си приток река Врана, която протича през нея с най-долното си течение.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е между 9 °C и 11,5 °C. Средногодишните валежи са 650 mm.

Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ се експлоатират две находища на варовик – край селата Драгоево и Троица.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Велики Преслав през 2014 г. Изглед към православната църква „Свети Архангел Михаил“.
Изглед над село Троица от Шуменското плато през 2016 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Велики Преслав 7694 76,763 Ески Станбул, Преслав Мокреш 315 3,897 Карамихца, Маркиш
Драгоево 860 51,119 Мостич 298 4,776 Махмуд кьой, Алусиян
Златар 1032 38,370 Осмар 303 19,842
Имренчево 353 20,852 Суха река 96 8,562
Кочово 688 27,546 Троица 755 14,757
Миланово 619 5,379 Вели бей, Владимировци Хан Крум 369 5,763 Чаталар, Цар Крум

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 1071/обн. 10 декември 1883 г. – признава с. Преслав за гр. Преслав;
  • Указ № 633/обн. 25 декември 1895 г. – преименува с. Бешевлие на с. Кирилово;
  • Указ № 519/обн. 30 ноември 1899 г. – преименува с. Чаталар (Чатали) на с. Цар Крум;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Вели бей на с. Владимирци;
– преименува с. Карамихца на с. Мокреш;
– преименува с. Махмуд кьой (Махмудово) на с. Алусиян;
  • МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Мокреш на с. Маркиш;
  • МЗ № 1190/обн. 25 март 1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Кирково;
  • Указ № 141/обн. 25 март 1950 г. – преименува с. Владимирци на с. Миланово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Маркиш на с. Мокреш;
  • Указ № 174/обн. 7 март 1968 г. – преименува с. Алусиян на с. Мостич;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Кирково и го присъединява като квартал на гр. Преслав;
  • Указ № 1125/обн. 2 август 1977 г. – преименува с. Цар Крум на с. Хан Крум;
  • Указ № 206/обн. 17 септември 1993 г. – преименува гр. Преслав на гр. Велики Преслав.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 17 253
1946 17 026
1956 17 989
1965 21 092
1975 21 565
1985 20 028
1992 17 682
2001 16 276
2011 13 382

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 13 382 7936 3078 943 157 98 1170 100.00 59.30 23.00 7.04 1.17 0.73 8.74
Велики Преслав 7 694 5190 1004 593 31 58 818 Велики Преслав 67.45 13.04 7.70 0.40 0.75 10.63
Златар 1 032 397 303 294 29 Златар 38.46 29.36 28.48 2.81
Драгоево 860 789 4 5 6 5 51 Драгоево 91.74 0.46 0.58 0.69 0.58 5.93
Троица 755 344 397 5 Троица 45.56 52.58 0.66
Кочово 688 289 256 3 134 Кочово 42.00 37.20 0.43 19.47
Миланово 619 59 509 0 4 5 42 Миланово 9.53 82.22 0.00 0.64 0.80 6.78
Хан Крум 369 344 8 15 Хан Крум 93.22 2.16 4.06
Имренчево 353 196 45 106 0 Имренчево 55.52 12.74 30.02 0.00
Мокреш 315 5 308 0 0 Мокреш 1.58 97.77 0.00 0.00
Осмар 303 274 13 12 Осмар 90.42 4.29 3.96
Мостич 298 18 254 8 17 Мостич 6.04 85.23 2.68 5.70
Суха река 96 31 18 0 0 0 47 Суха река 32.29 18.75 0.00 0.00 0.00 48.95

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общинския съвет през 2005 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 36.01 % 58.44 % 51.71 % 52.06 %
Общ брой места 17 17 17 17
Движение за права и свободи 2 4 3 4
Българска социалистическа партия 3 4 4
Обединени земеделци 2 3
ГЕРБ 5 4 3
Алтернатива за българско възраждане 2
Реформаторски блок 1
КП „Тича“ (Българска нова демокрация,
ВМРО – Българско национално движение,
Новото време, Обединени демократични сили)
2
Синя коалиция (Демократи за силна България,
Съюз на свободните демократи)
2
Атака 3
Национално движение Симеон Втори 1 2
Коалиция „БСП, ПК Тракия“ 6
Съюз на демократичните сили 3
Рома 2
Коалиция „Социалдемокрация за Велики Преслав“ 1
Мустафа Шабан Мехмед – Независим 1
Блокът на Жорж Ганчев 1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 21 km.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,7 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България