Направо към съдържанието

Исперих (община)

община Исперих
      
Общи данни
ОбластРазград
Площ402.24 km²
Население22 470 души
Адм. центърИсперих
Брой селища24
Сайтisperih.bg
Управление
КметБелгин Шукри
(ДПС; 2019)
Общ. съвет29 съветници
община Исперих в Общомедия
Топографска карта на община Исперих.

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Изглед от центъра на град Исперих през 2010 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Белинци 379 12,910 Акчелар Лудогорци 614 16,608 Дурач
Бърдоква 272 8,736 Калъч Шерман, Бърдовка Лъвино 882 21,083 Арслан
Вазово 889 20,843 Ески Балабанлар Малко Йонково 340 - в з-щето на с. Йонково
Голям Поровец 517 22,228 Голяма Кокарджа Малък Поровец 312 25,558 Малка Кокарджа
Делчево 383 12,195 Вархатлар Печеница 216 7,031 Осман махле
Драгомъж 310 7,305 Исинлер Подайва 1635 23,327
Духовец 513 19,713 Насъфчалар Райнино 262 23,027 Кьосе абди
Исперих 7424 35,735 Кеманлар Свещари 589 122,459 Мумджилар
Йонково 631 30,594 Юнуз абдал Средоселци 262 6,778 Орта махале
Китанчево 1234 21,926 Къдър Старо селище 277 18,983 Ески махале
Конево 81 18,595 Ат кьой Тодорово 685 14,848 Юклии, Тодорево
Къпиновци 210 4,242 Кабулар махле Яким Груево 221 17,520 Салдън
ОБЩО 19138 402,244 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
  • Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;
– признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;
– преименува с. Юклии на с. Тодорево;
  • през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;
– преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;
– преименува с. Мумджилар на с. Свещари;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;
– преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;
– преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;
– преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;
– преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;
– преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;
– преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;
– преименува с. Арслан на с. Лъвино;
– преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;
– преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;
– преименува м. Осман махле на м. Печеница;
– преименува м. Апаз махле на м. Славщица;
– преименува м. Орта махле на м. Средоселци;
– преименува м. Ески махле на м. Старо селище;
– преименува с. Салладън на с. Яким Груево;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;
– преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево;
– преименува с. Кьосе абди на с. Райнино;
– преименува с. Омурджа на с. Старичене;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;
– заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;
– отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;
– заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци;
– признава м. Печеница за с. Печеница;
– признава м. Средоселци за с. Средоселци;
– признава м. Старо селище за с. Старо селище;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
  • Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 22692 5680 13180 1875 42 137 1778 100,00 25,03 58,08 8,26 0,18 0,60 7,83
Исперих 8973 4665 2799 598 26 53 832 Исперих 51,98 31,19 6,56 0,28 0,59 9,27
Белинци 477 5 468 0 0 0 4 Белинци 1,04 98,11 0,00 0,00 0,00 0,83
Бърдоква 305 12 204 89 0 0 0 Бърдоква 3,93 66,88 29,18 0,00 0,00 0,00
Вазово 1099 24 544 315 210 Вазово 2,18 49,49 28,66 19,10
Голям Поровец 569 92 462 0 3 6 6 Голям Поровец 16,16 81,19 0,00 0,52 1,05 1,05
Делчево 467 461 3 0 0 Делчево 98,71 0,64 0,00 0,00
Драгомъж 375 8 119 200 46 Драгомъж 2,13 31,73 53,33 12,26
Духовец 570 568 0 0 1 Духовец 99,64 0,00 0,00 0,17
Йонково 760 48 703 0 0 3 6 Йонково 6,31 92,50 0,00 0,00 0,39 0,78
Китанчево 1464 24 888 272 263 Китанчево 1,63 60,65 18,57 17,96
Конево 95 93 0 0 1 Конево 97,89 0,00 0,00 1,05
Къпиновци 219 210 8 0 0 Къпиновци 95,89 3,65 0,00 0,00
Лудогорци 761 49 655 14 0 7 36 Лудогорци 6,43 86,07 1,83 0,00 0,91 4,73
Лъвино 1082 97 719 170 0 7 89 Лъвино 8,96 66,45 15,71 0,00 0,64 8,22
Малко Йонково 388 3 369 10 3 Малко Йонково 0,77 95,10 2,57 0,77
Малък Поровец 329 118 194 0 15 Малък Поровец 35,86 58,96 0,00 4,55
Печеница 297 0 245 11 0 0 41 Печеница 0,00 82,49 3,70 0,00 0,00 13,80
Подайва 1613 23 1245 171 152 Подайва 1,42 77,18 10,60 9,42
Райнино 430 243 164 8 14 Райнино 56,51 38,13 1,86 3,25
Свещари 645 144 486 0 4 0 11 Свещари 22,32 75,34 0,00 0,62 0,00 1,70
Средоселци 318 0 302 0 15 Средоселци 0,00 94,96 0,00 4,71
Старо селище 343 15 315 4 7 Старо селище 4,37 91,83 1,16 2,04
Тодорово 798 9 763 4 21 Тодорово 1,12 95,61 0,50 2,63
Яким Груево 315 4 297 9 0 0 5 Яким Груево 1,26 94,28 2,85 0,00 0,00 1,58

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 22 692 100,00
Православие 4872 21,47
Католицизъм 29 0,12
Протестантство 20 0,08
Ислям 12 232 53,90
Друго 8 0,03
Нямат 209 0,92
Не се самоопределят 896 3,94
Непоказано 4426 19,50

През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)