Демир Баба теке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Демир баба теке)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Демир баба теке, общ изглед

Демир баба теке е алевийско теке с тюрбе край село Свещари, Община Исперих, област Разград, Североизточна България, Намира се в извивката на каньона на р. Крапинец, до мощен карстов извор. То е част е от историко-археологическия резерват Сборяново, който е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Теккето е един от първите официално обявени в „Държавен вестник“ (бр. 66 от 1927 г.) национални паметници на културата поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност. Според „Вилаетнаме" османска ръкописната апокрифна книга, предполагемото време на построяване на тюрбето е 1612-1617 г.

Изглед към текето, гравюра на Феликс Каниц, 19 век
Тюрбето в Демир баба теке

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Хасан Демир баба Пехливан[1]. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част.[2] Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.[3] Провежданите през 1983-1991 г. разкопки в двора на теккето и в близката околност разкриват древно тракийско светилище (VI в. пр. Хр. -  II в. сл. Хр.) под тюрбето. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5 м стени. Върху единия от тях са запазени стъпалата, по които тракийските жреци са се изкачвали, за да отправят своите молитви към боговете. Върху скала при входа на двора личат улеите, по които са се стичали жертвена кръв и вино, а в подножието и са открити фрагменти от питоса (голям глинен съд), където се е събирала жертвената течност. Дълбоко под плочите на двора се е запазила стената от светилището и четири жертвени площадки. През елинистичната епоха (IV – III в. пр. Хр.) светилището е било свързано с близко разположения тракийски градски център – резиденция на тракийски владетели от племето на гетите. В района са намерени релефи и статуетка на ХеросТракийския конник.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че тюрбето е построено в средата на 16 век, вероятно върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е. Около него се оформя култов комплекс (теке), важно място в което заема свещения извор. През 1976 година е разрушен имаретът, дървена конструкция, която по това време е в лошо състояние. Сред сградите от комплекса е и джамия, която се споменава в края на 18 век и средата на 19 век. Днес тюрбето, изворът и една запазена битова сграда са оградени с ниска каменна ограда.[2]

През 1970 година Демир баба теке е обявено за паметник на културата от местно значение. През 1991 – 1994 година са реставрирани и консервирани декоративните елементи на сградата, включително стенописите от края на 19 век, покриващи стените и купола във вътрешността на сградата. През 1994 година изгнилият дървен под е подменен с нов.[2]

Демир баба теке е сред популярните алевийски светилища, използвани и в наши дни. Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място: преспиването върху околните скали с цел изцерение и добиване на сила, връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, курбан от благодарност.[4] Легенда разказва за незапомнена суша в района. Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът днес е наречен „Беш пармак“ (на турски: beş, пет и parmak, пръст, в превод: Петте пръста)

По време на Първата и Втората българска държава на това място вероятно е съществувал християнски параклис, тъй като в края на XIX в., при първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. Според историите там е имало българско оброчище и манастир „Св. Георги“. Алевиите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го приемат за свой светец. Демир Баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.

Мястото е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 години преди построяването му. След Освобождението, и особено след Балканските войни, в района се заселват бежанци от Беломорска Тракия, а след Ньойския договор – и добруджанци от Северна Добруджа. Масово придошлото християнско население, носещо в традиционната си култура почитта към свещени извори (аязмо), започва да посещава района на теккето и изворите край него, още повече, че това е единственото място с предостатъчно вода в целия безводен район. Преселниците християни свързват мястото и изворите край него с името на Свети Илия и устройват събори на 2 август – Илинден (по стар стил). Така на едно място се преплитат сунитски, алиански и християнски традиции, върху основата на древни традиции. По традиция се връзват парцалчета по решетките на прозорците, палят се свещи и се прави курбан. Ритуалното измиване, връзването на парцалчета от дрехата по дърветата и други магически по своя характер действия идват от онова прастаро време, когато е била почитана Богинята-майка на всичко живо и символично измивана и обличана на определени празници. Много от легендите за Демир баба го описват като драконоборец, победил ламята и лечител, което свързва култа към него не само със свети Георги, но и с култа на древните здравеносни божества, почитани на това място. В миналото посетителите алиани са имали право да останат в Теккето три дни и две нощи в специална сграда за гости, наречена имарет. Дървената градата е съществувала до 1976 година. когато е разрушена заради санитарно-охранителния режим на района, който е вододайна зона за града и част от Общината.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Катерина Венедикова, Диана Гергова, „Демир Баба Теке – Българският Ерусалим“, Агато 2006, ISBN 9789548761772.
  • Евгений К. Теодоров, Диана Гергова, „Прабългарски и тракийски следи“, ИК „Изток-Запад“, София 2006, ISBN 9543212996.
  • „Българските алиани“. Сборник етнографски материали. Съст. И. Георгиева. С., 1997.
  • Диана Гергова, „Сборяново – свещената земя на гетите“. Български бестселър, София 2004.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, Б. Легенди и предания за Текето Демир баба, старо тракийско светилище в Лудогорието. - В: Североизточна България - древност и съвремие.. София, Първи национален симпозиум (доклади), 1985.
  2. а б в Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 63 – 74, 120 – 125, 152 – 155.
  3. Тракийски владетели живели в Свещари. // orpheusclub.com. Посетен на 08/03/2007.
  4. Информация за Демир баба теке. // „Непознатият свят на гетите в община Исперих“. Посетен на 08/03/2007.