Направо към съдържанието

Мизия (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Мизия (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Враца
Площ209.309 km²
Население5398 души (31 декември 2024)
25,8 души/km²
Адм. центърМизия
Брой селища6
Сайтhttps://www.obshtinamizia.com/
Управление
КметВаля Берчева
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (4)
  • НДСВ (4)
  • БСП (2)
  • СДС (3)
Мизия (община) в Общомедия

Община Мизия се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Враца. С площта си от 209,309 km2 заема 9-о, предпоследно място сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен, като източната ѝ половина се заема от западната част на обширното льосово плато Капитаница. То е слабо наклонено на юг и югоизток. Най-високата точка на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Крушовица164 m н.в. В югозападната част на общината, между долините на реките Огоста и Скът се простира т.нар. Рашково бърдо, като между него на запад и платото Капитаница на изток е дълбоката долина на най-долното течение на река Скът. По цялото протежение на границата с община Козлодуй, по югоизточната периферия на Козлодуйската низина, от югозапад на североизток протича най-долното течение на река Огоста. В нейното устие, на брега на река Дунав, северно от село Сараево се намира най-ниската точка на общината – 24 m н.в.

В най-северната част на община Мизия попадат 2 km от брега на река Дунав, от km 685 до km 687 (километрите се отчитат от устието на реката).

Общината има 6 населени места с общо население 5692 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място
(старо име)
Население (преброяване, септември 2021)[1]Население по настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2025)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д./km²)
Войводово1961797,68223.3
Крушовица1292135650,4926.86
Липница62771926,01227.64
Мизия2455264464,37341.07
Сараево17113,8352.87
Софрониево (Сърбеница)1105108556,91719.06
Общо за общината: 5692 5994209,30928.64
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1901 г. – заличено е с. Съсека без административен акт поради изселване на населението в н.м. Войводово;
  • през 1902 г. – заличено е с. Гладно поле без административен акт поради изселване;
  • Указ № 162/обн. 8 април 1931 г. – признава н.м. Войводово за с. Войводово;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Сърбеница за с. Софрониево;
  • Указ № 546//обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Букьовци за с.гр.т. Букьовци;
  • Указ № 344/обн. 20 февруари 1970 г. – обединява с.гр.т. Букьовци и с. Гложене в едно населено място и го признава за гр. Мизия;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя кв. Гложене от гр. Мизия и го признава за отделно населено място – с. Гложене.
Численост
Община Мизия
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 15775 16668 15591 15912 18850 13340 11487 9605 7570 5692
Източници: Национален Статистически Институт, [1]
Възрастов състав
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо0 – 45 – 910 – 1415 – 1920 – 2425 – 2930 – 3435 – 3940 – 4445 – 4950 – 5455 – 5960 – 6465 – 6970 – 7475 – 7980 – 8485+
5692190248232239230261263274340403490439442466481356195143
Етнически състав
Етноси в община Мизия (2011)
Етническа група
българи
 
92,61%
цигани
 
6,71%
турци
 
0,04%
други и неопределени
 
0,64%

Жители по етническа група от общо 7305 самоопределили се (към 2011 г.)[3]:

В местните избори за кмет на община Мизия се стига до следните резултати:

  • 1995 – Иванка Кунчева (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 65% срещу Милко Томов (БКП).
  • 1999 – Иван Даков (Обединена демократична левица – Мизия) печели на втори тур с 61% срещу Виолин Крушовенски (независим).
  • 2003 – Иван Даков (БСП) печели на първи тур с 52% срещу Виолин Крушовенски (независим)[4].
  • 2005 – Виолин Крушовенски (НДСВ) на извънредни частични избори печели на втори тур със 78,35% срещу Румен Шопов (независим).
  • 2007 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур само с четири гласа разлика или с 50,04% срещу 49,96% на Иван Даков (БСП)[5].
  • 2011 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур с 52,50% срещу Иван Даков (БСП)[6]
  • 2015 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур с 51,76% срещу Валя Берчева (ГЕРБ)
  • 2019 – Валя Берчева (ГЕРБ) печели на втори тур с 64,10% срещу Виолин Крушовенски (НДСВ)
  • 2023 – Валя Берчева (ГЕРБ) печели на първи тур с 51,58% срещу Данаил Йорданов (независим)

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 34,9 km: