Направо към съдържанието

Мизия (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Мизия (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Враца
Площ209.309 km²
Население7 049 души
Адм. центърМизия
Брой селища6
Сайтhttps://www.obshtinamizia.com/
Управление
КметВаля Берчева
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (4)
  • НДСВ (4)
  • БСП (2)
  • СДС (3)
Мизия (община) в Общомедия

Община Мизия се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Враца. С площта си от 209,309 km2 заема 9-о, предпоследно място сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен, като източната ѝ половина се заема от западната част на обширното льосово плато Капитаница. То е слабо наклонено на юг и югоизток. Най-високата точка на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Крушовица164 m н.в. В югозападната част на общината, между долините на реките Огоста и Скът се простира т.нар. Рашково бърдо, като между него на запад и платото Капитаница на изток е дълбоката долина на най-долното течение на река Скът. По цялото протежение на границата с община Козлодуй, по югоизточната периферия на Козлодуйската низина, от югозапад на североизток протича най-долното течение на река Огоста. В нейното устие, на брега на река Дунав, северно от село Сараево се намира най-ниската точка на общината – 24 m н.в.

В най-северната част на община Мизия попадат 2 km от брега на река Дунав, от km 685 до km 687 (километрите се отчитат от устието на реката).

Общината има 6 населени места с общо население 5692 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място
(старо име)
Население (преброяване, септември 2021)[1] Население по настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2024)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д./km²)
Войводово 196 184 7,682 23.95
Крушовица 1292 1372 50,49 27.17
Липница 627 696 26,012 26.76
Мизия 2455 2669 64,373 41.46
Сараево 17 14 3,835 3.65
Софрониево (Сърбеница) 1105 1129 56,917 19.84
Общо за общината: 5692 6064 209,309 28.97
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1901 г. – заличено е с. Съсека без административен акт поради изселване на населението в н.м. Войводово;
  • през 1902 г. – заличено е с. Гладно поле без административен акт поради изселване;
  • Указ № 162/обн. 8 април 1931 г. – признава н.м. Войводово за с. Войводово;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Сърбеница за с. Софрониево;
  • Указ № 546//обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Букьовци за с.гр.т. Букьовци;
  • Указ № 344/обн. 20 февруари 1970 г. – обединява с.гр.т. Букьовци и с. Гложене в едно населено място и го признава за гр. Мизия;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя кв. Гложене от гр. Мизия и го признава за отделно населено място – с. Гложене.
Численост
Община Мизия
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 15775 16668 15591 15912 18850 13340 11487 9605 7570 5692
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]
Възрастов състав
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
5692 190 248 232 239 230 261 263 274 340 403 490 439 442 466 481 356 195 143
Етнически състав
Етноси в община Мизия (2011)
Етническа група
българи
  
92,61%
цигани
  
6,71%
турци
  
0,04%
други и неопределени
  
0,64%

Жители по етническа група от общо 7305 самоопределили се (към 2011 г.)[3]:

В местните избори за кмет на община Мизия се стига до следните резултати:

  • 1995 – Иванка Кунчева (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 65% срещу Милко Томов (БКП).
  • 1999 – Иван Даков (Обединена демократична левица – Мизия) печели на втори тур с 61% срещу Виолин Крушовенски (независим).
  • 2003 – Иван Даков (БСП) печели на първи тур с 52% срещу Виолин Крушовенски (независим)[4].
  • 2005 – Виолин Крушовенски (НДСВ) на извънредни частични избори печели на втори тур със 78,35% срещу Румен Шопов (независим).
  • 2007 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур само с четири гласа разлика или с 50,04% срещу 49,96% на Иван Даков (БСП)[5].
  • 2011 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур с 52,50% срещу Иван Даков (БСП)[6]
  • 2015 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур с 51,76% срещу Валя Берчева (ГЕРБ)
  • 2019 – Валя Берчева (ГЕРБ) печели на втори тур с 64,10% срещу Виолин Крушовенски (НДСВ)
  • 2023 – Валя Берчева (ГЕРБ) печели на първи тур с 51,58% срещу Данаил Йорданов (независим)

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 34,9 km: