Козлодуйска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Козлоду̀йската низина̀ е низина в Северозападна България, в Западната Дунавска равнина, в Област Враца.

Разположена е между река Дунав на север, долината на река Огоста на изток и югоизток, а на запад низината плавно се издига към льосовото плато Златията.

Дължината на низината е 15,3 km, широчината ѝ варира от 4 до 6 km, а площта ѝ е около 45,2 km2. Низината представлява наносна равнина издигната от 3 до 6 м над река Дунав, запълнена с речни наноси с дебелина до 20 м. Заливната част има 40,2 km2 площ и е слабо нахълмена от дълги и ниски ридове (т.н. гредове) с височина от 7 до 10 м. В миналото заливната част на низината е била заблатена – благтата Плоска и Слана. Нивото на подпочвените води е много високо. Проведени са отводнителни мероприятия и са изградени крайречни диги край Дунав, Огоста и Скът. Почвите са алувиални и блатно-ливадни.

Незаливната част, с площ от около 5 км2 е остатък от ниски надзаливни тераси на река Дунав и лежи на 10-20 м над реката. Обхваща района главно на град Козлодуй. Изградена е от речни наноси, подпочвените води са по-надълбоко, а почвите са черноземни и наносни карбонатни. От растителните видове са разпространени върба, топола и черна елша.

Обработваемите земи са заети със зърнени, технически, влакнодайни, маслодайни и зеленчукови култури.

В низината са разположени 5 населени места: град Козлодуй и селата Хърлец, Гложене, Бутан и Крива бара.

В средата на низината е изградена атомната електроцентрала "Козлодуй".

В северната част на низината на протежение от 18,8 км преминава участък от второкласен път № 11 от Държавната пътна мрежа ВидинЛомОряховоНикопол, а в югоизточната част — 11,3 км от третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа ВрацаБойчиновциХайрединГложене.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2361.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 254.