Община Мездра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Мездра
Map of Mezdra municipality (Vratsa Province).png
Общи данни
Област Област Враца
Площ 519.112 km²
Население 21 627 души
Адм. център Мездра
Брой селища 28
Управление
Кмет Генади Събков
(БСП)
Общ. съвет 21 съветници
   БСП (7)
   ГЕРБ (5)
   АБВ (4)
   НАРОДЕН СЪЮЗ (3)
   ЛИБЕРАЛЕН АЛИАНС – ИМА БЪДЕЩЕ ЗА МЕЗДРА (2)
Разположение на общината

Община Мездра се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общинският център е град Мездра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на Област Враца. С площта си от 519,112 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,34% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

На север от проломът на река Искър, в западната част на общината се простира югоизточната и източната, ниска част на Врачанска планина. Най-високата точка е 1430 m н.в., намираща се югоизточно от хижа „Пършевица“. Южно от проломът и западно от десния приток на Искър Малката река в югозападните предели на общината попадат северните склонове на Ржана планина, която също е част от Западна Стара планина. Тук, южно от село Оселна, на границата със Софийска област се издига връх Щадимо (1549 m), най-високата точка на общината.

Останалите северни и източни части на общината са заети от полупланински ридове и хълмове, явяващи се части от Западния Предбалкан. Източно от долината на Малката река и южно от долината на река Искър на територията на община Мездра се простират северозападните части на предбалканския рид Гола глава с едноименния си връх от 853 m, издигащ се южно от село Типченица, на границата със Софийска област. В северната част на общината, по границата с община Враца, от запад на изток се издига рида Веслец, като масималната му височина в пределите на общината е 658 m, северно от село Върбешница. Територията между този рид на север, Ржана планина на юг и Врачанска планина на запад се заема от Мездренската хълмиста област, където надморската височина варира от около 300 m на запад, където се свързва чрез нисък праг с Врачанското поле до 167 m на изток в коритото на река Искър (най-ниската точка на община Мездра). През средата на Мездренската хълмиста област от запад на изток протича река Искър с част от средното течение.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 30 km. Реката навлиза в общината западно от село Елисейна и до село Ребърково тече през долната част на величествения Искърският пролом. В този участък от ляво и отдясно в нея се вливат малки и къси реки и дерета стичащи се от Врачанска планина и Ржана планина. След това реката навлиза в Мездренската хълмиста област където прави множество меандри и северно от село Струпец (община Роман) на пуска пределите на общината. В този си участък реките вливащи се в нея са по дълги и по-малък наклон на течението си и водят началото си от ридовете Веслец на север и Гола глава на юг.

Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: гъстота на речната мрежа- 0,8 – 1 км/кв.км; средно годишен повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали (водосборите на десните притоци на река Искър, водещи началото си от Ржана планина и водосборите на левите притоци, водещи началото си от Врачанска планина). По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се пресича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска и др., всички притоци на Искър. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5 – 1,5 м дълбочина, а през есенното маловодие- до 6 – 8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1°С. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3°С.Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72%, с максимум през декември – 85% и минимум през август – 59%. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време- 58%. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м/с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най- ранните есенни слани падат в началото на октомври (за по-ниските части) и в края на септември (за по-високите части).

Почви[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващите почвени типове са сивите горски почви, заемащи междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на река Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Община Мездра по зоогеографското райониране на България попада в Северния регион на Старопланинския район, който включва и територията на Предбалкана. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България“, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се се разграничават следните два пояса – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа, явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор, акация и др.

Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско. Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците- представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 21 748 100,00
Българи 19 189 88,23
Турци 20 0,09
Цигани 622 2,86
Други 44 0,20
Не се самоопределят 66 0,30
Не отговорили 1 807 8,31

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 28 населени места с общо население 21 748 жители според преброяването от 1 февруари 2011 г.[2].

Списък на населените места в Община Мездра, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Боденец 570 9,130 Лик 391 26,521
Брусен 436 6,807 Лютиброд 355 25,458
Върбешница 395 126,005 Лютидол 255 21,870
Горна Бешовица 185 18,793 Мездра 10918 5,343
Горна Кремена 487 28,371 Моравица 725 14,051
Долна Кремена 562 20,921 Оселна 473 22,903
Дърманци 356 9,460 Ослен Криводол 135 15,686
Елисейна 407 8,987 Очиндол 165 28,099
Зверино 1728 35,065 Ребърково 346 8,553
Злидол 121 7,417 Руска Бела 401 11,765 Бела Руска
Игнатица 624 29,506 Старо село 137 25,293
Кален 107 22,248 Типченица 413 29,830
Крапец 356 8,602 Цаконица 100 17,664
Крета 218 5,754 Царевец 382 29,010 Влашко село
ОБЩО 21748 519,112 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ).
  • 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“).
  • 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим).
  • 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов („ОДС плюс“).
  • 1995 – Цветко Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават участъци от трасетата на две важни за страната жп линии:

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 80,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ