Горна Кремена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горна Кремена
Gorna Kremena quarry.JPG
Общи данни
Население411 души[1] (15 септември 2022 година)
14,5 души/km²
Землище28,371 km²
Надм. височина295 m
Пощ. код3154
Тел. код0910
МПС кодВР
ЕКАТТЕ16256
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(АБВ, ЗНС, Воля)
Кметство
   кмет
Горна Кремена
Георги Нончев
(ГЕРБ)
Горна Кремена в Общомедия

Го̀рна Кремѐна е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.

Центърът и кметството на Горна Кремена
Кариера Горна Кремена

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 17 км източно от Враца, по склоновете на стръмен каменист дол около голям карстов извор. В съседство са селата Долна Кремена (на изток), Крапец и Върбешница (на запад), на юг е гр. Мездра, а на север – рид Веслец.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото са разкрити останки от праисторическо селище, датиращо от новокаменната епоха. Чрез археологически разкопки през 1973 г. е проучено укрепеното селище в местността Заминец – западно от с. Горна Кремена. От богатия археологически материал, намерен при разкопките, се установява, че праисторическото селище в Заминец е заселвано на три пъти през края на медно-каменната епоха и три пъти е било опожарявано.[2]

При археологически разкопки през 1981 г. е проучена и Сенюва могила до селото. В могилата е разкрита зидана от камък тракийска гробница, която е празна (кенотаф). Това показва, че тракиецът е загинал на война и трупът не е бил намерен. Но като аристократ му се е полагала гробница и могила и тя му е била издигната.[2]

Двете села Горна и Долна Кремена са заварени от османските нашественици в края на XIV век с днешните си имена, което свидетелства, че са съществували като населени места през Средновековието. Във вековете на робството поради чумни епидемии, бедствия и липса на обществена сигурност горнокременчени са живели временно в пещерата Диненица, в местностите Селището и Шумака. В края на XVIII в. селото е опожарено от кърджалийски банди и дълго време жителите му се укривали в пущинаците и из горите на рид Веслец.[2]

През 1876 г. в селото е образуван таен революционен комитет и членовете му сами изработили черешово топче.[2]

По време на терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, в близост до селото комунистите извършват масово избиване на свои противници от цяло Врачанско.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Кремена

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д е Николов, Богдан. Глава 40. Го̀рна Кремѐна. // От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 368.