Горна Кремена
| Горна Кремена | |
 | |
  Горна Кремена  Горна Кремена | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 405 души[1] (31 декември 2024 г.) 14,3 души/km² |
| Землище | 28,371 km² |
| Надм. височина | 295 m |
| Пощ. код | 3154 |
| Тел. код | 0910 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 16256 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Мездра Иван Аспарухов (безпартиен; 2019) |
| Кметство – кмет | Цветомир Драгановски |
| Горна Кремена в Общомедия | |
Го̀рна Кремѐна е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 17 км източно от Враца, по склоновете на стръмен каменист дол около голям карстов извор. В съседство са селата Долна Кремена (на изток), Крапец и Върбешница (на запад), на юг е гр. Мездра, а на север – рид Веслец.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В района на селото са разкрити останки от праисторическо селище, датиращо от новокаменната епоха. Чрез археологически разкопки през 1973 г. е проучено укрепеното селище в местността Заминец – западно от с. Горна Кремена. От богатия археологически материал, намерен при разкопките, се установява, че праисторическото селище в Заминец е заселвано на три пъти през края на медно-каменната епоха и три пъти е било опожарявано.[2]
При археологически разкопки през 1981 г. е проучена и Сенюва могила до селото. В могилата е разкрита зидана от камък тракийска гробница, която е празна (кенотаф). Това показва, че тракиецът е загинал на война и трупът не е бил намерен. Но като аристократ му се е полагала гробница и могила и тя му е била издигната.[2]
Двете села Горна и Долна Кремена са заварени от османските нашественици в края на XIV век с днешните си имена, което свидетелства, че са съществували като населени места през Средновековието. Във вековете на робството поради чумни епидемии, бедствия и липса на обществена сигурност горнокременчени са живели временно в пещерата Диненица, в местностите Селището и Шумака. В края на XVIII в. селото е опожарено от кърджалийски банди и дълго време жителите му се укривали в пущинаците и из горите на рид Веслец.[2]
През 1876 г. в селото е образуван таен революционен комитет и членовете му сами изработили черешово топче.[2]
По време на терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, в близост до селото комунистите извършват масово избиване на свои противници от цяло Врачанско.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 487 | 100,00 |
| Българи | 435 | 89,32 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 49 | 10,06 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горна Кремена
- Никола Вълчев – четник в Ботевата чета; осъден от турския извънреден съд на заточение в окови за 5 години и починал в тъмницата на Истанбул.[2]
- Иван Тодоров – Горуня
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ а б в г д е Николов, Богдан. Глава 40. Го̀рна Кремѐна // От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 368.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||