Цаконица
Цаконица | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 61 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,47 души/km² |
Землище | 17,664 km² |
Надм. височина | 471 m |
Пощ. код | 3152 |
Тел. код | 09125 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 78015 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Мездра Иван Цанов (АБВ, ЗНС, Воля) |
Ца̀коница е село в Северозападна България. То се намира в Община Мездра, област Враца.
Селото е разположено в района на „Веслец“ – предпланина на Стара Планина – и по протежението на река Цаконска бара, която се влива в река Искър малко над град Червен бряг под името Ръчене. Географски селището се характеризира с полупланински релеф, умерен климат и бедни от към хумуст сиви и кафяви горски почви. Около селото има горски масиви от бял и черен бор, включително дървета засадени с труда на местното население през 60-те години на XX век. Естествени масиви има от дъб, липа, леска, люляк. Срещат се още бук, габър, клен, круша, ясен, дрян, бяла бреза, топола, глог и др. Липите (с 3-те си отродия), люляка и глогът, както и иглолистните насаждения насищат с особен аромат атмосферата през дълги периоди на годината.
Селото е далече от всякакви замърсители.
Исторически факти[редактиране | редактиране на кода]
За паметник на културата е обявено праисторическото селище „Пещера“. Местното население я наименува с простото име „Пеща“. Тя е проходима и през известни периоди на последните години е служила, както за отглеждане на култивирани гъби, така и за отлежаване на бели сирена и млечни продукти. Малко са известните данни за праисторическото ѝ минало, още повече, че има разклонения, който все още не са изследвани.
Един от основните проблеми е безвъзвратното застаряване на населението.
Праисторическо заселище от най-ранния неолит – датирано около шесто хилядолетие преди Христа е открито при Горната пещера. Намерени са там и в местността „Буче“ каменни и керамични оръдия на труда, глинени съдове и керамични върхове на стрели. Открити са 9 – 10 землянки и останки от гробове. В самата пещера (частично изследвана през 1949 и 1959 г.) са попаднали на находки от желязната епоха.
В османски документ от 15 в.е записано „...село Пеще, с друго име Цаконица, дял от тимор, домакинства 14...“.
През 14 век част от обитателите, наричани „пещене“, се заселили на север в равнината и нарекли селото си Пещене.
За произхода на името Цаконица не съществуват сигурни данни. Вероятнистите за възникването му са поне две.
Първата. Още през 6 век в областта Пелопонес живеели славянски племена, назоваващи се ЦАКОНИ. През 15 век в Егейска Македония село Цакони Бозар имало 66 глави на домакинства, а изгореното при управлението на Али Паша село Горенци през 18 век било заселено от жители на предишно упоменатото село. През 19 век в този краи е имало няколко български села със сходно име: Цакони – с жители 60 българи и 80 помаци; Цакон махале; Цакон чифлик.
Твърде вероятно е по време на близо петвековната османска власт прокудени българи от Егейска Македония да са потърсили убежище в непроходимите гори на Веслец и в близост до удобната за скривалище пещера и по подобие на съседите си /Върбица, Бешовица, Тишевица/ към наименованието са добавили сричката – ЦА.
Втората вероятност. През 11-12 век печенеги, узи и кумани предприемат непрестанни нападения над Византия. Според редица изследователи, българи, които назовавали ЦАКОНИ, с привелигирован статут, охранявали на смени старопланинските крепости. Вероятно е цакони да са охранявали и цаконското „Кале“, чиито обзор стига на север до река Дунав и като първи заселници са оставили своето име.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Има много на брой естествени извори. Условията са подходящи за отглеждане на лозя и животни. Паметник на Илия Монов. Hа него също са написани имената на борците против фашизва загинали в отечествената война.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
26,27 октомври събор на селото
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|