Ребърково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ребърково
Главната улица и кметството на село Ребърково
Главната улица и кметството на село Ребърково
Общи данни
Население 329 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,553 km²
Надм. височина 224 m
Пощ. код 3158
Тел. код 0910
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 62390
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Генади Събков
(БСП)
Ребърково в Общомедия

Ребърко̀во е село в Северозападна България. То се намира в централната част на Община Мездра и е в близост до Ботевград, Враца, София. Релефът е полупланински, климатът-континентален, почвите са песъчливо-глинести. Традиционният поминък е земеделието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранни сведения за селото намираме в един турски регистър от 15 в., където името на селото се споменава в 1430 г. „с. Ребъркува хали“, но не се посочват нито броя на домакинствата, нито приходите.

От тези документи и съдържащите се в тях данни може да се заключи, че село Ребърково и съседните на него са съществували преди падането на България под турска власт. Трудно е дори невъзможно, поради липса на документални материали да се определи кога е основано самото село, но то е възникнало ако не по-рано, то сигурно по времето на Второто българско царство. Имало е летописна книга, в която поповете записвали историята на селото, но тя изгоряла заедно с църквата.

Ребърково идва от Ребрjъ, прилагателно от ребро като географски термин, което означава склонове, прорязани от порои и изпъкнали като човешки ребра. Именно местността Пиларище е с наклон към р. Искър и дори сега в ненаселената ѝ част пороите я набраздяват подобно на човешки ребра.

Жителите на селото са прокудени от първоначалното си местонахождение от турците, а след това и по време на последния кръстоносен поход на папа Климент. Кръстоносците идват под предлог за освобождение на християните от османско владичество, а превръщат Северозападна България в пепелище. Две хиляди села са опожарени, пострадват много градове, а във Враца остават да стърчат само две паметни кули.

Прокудените жители на с. Ребърково се заселват на десния бряг на р. Бебреш до самото ѝ вливане в р. Искър, непосредствено до Златишкия път. Местността носи името Селището.

Надгробна плоча с кръст, из гробищата на Ребърково. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.

Ребърковци дейно са участвали във войните, белязали нашето минало и бъдеще и след Освобождението стават собственици на дребни парцели земи, които обработвали по примитивен начин с дървеното рало и мотика, нямало е нито един плуг, занимавали се и със скотовъдство.

В района на селото има в изобилие камък пясъчник, лесен за обработка и каменоделството става типичен поминък за ребърковци. И в околностите на селото се виждат някогашните каменни кариери. Започват да се строят воденици, обществени герани, някои от които съществуват и днес.

След 1880 г. училището в селото се възобновява, но вече в собствена сграда, тя била паянтова, от плет и кал, с една голяма стая за учениците и една по-малка за учителя. В голямата стая е имало и иконостас, тя е служела и като параклис. В тази сграда е било училището до 1910 г.

Село Ребърково като селище няма условия за особен напредък, в съседство започнала да се издига Мездра, където поради естествените благоприятни условия се налага началото на промишленост и търговия и следва голямата миграция към него.

В началото на 1900 – 1902 г. кмет на селото е Цветко Анчов, неговото кметуване е запомнено с това, че се подготвя мястото за построяването на дървен мост на р. Искър и през 1904 – 1905 г. мостът бива построен с кмет Мило Стоянов.

Ребърковци достойно участват във войните за национално обединение и дават свидни жертви, чиято памет помним и съхраняваме до днес. Нашите предци с героизъм изграждат своето родно село, паметници на техния труд са железният мост на р. Искър и жп гарата.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Битието на ребърковци винаги е било свързано с реката Искър, на брега на която селото възниква. Стихове от поета Иван Бурин роден в село Ребърково в 1912 г.:

Искърътъ тече отъ памтивѣка,
ту размѫтенъ ту избистренъ тихъ --
тъй тече животътъ на човѣка:
често равенъ, дважъ по-често лихъ.

Иванъ Буринъ

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родно място на:

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

По старо честване на Петровден (събор на селото);

  • 29 юни Петровден храмов празник на църквата в селото.
  • 2 август оброк „Св.Илия“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]