Боденец
| Боденец | |
|---|---|
  Боденец  Боденец |
|
| Общи данни | |
| Население |
556 души[1] (15 юни 2020 г.) 60,9 души/km² |
| Землище | 9,13 km² |
| Надм. височина | 241 m |
| Пощ. код | 3128 |
| Тел. код | 0910 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 4827 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
|
Община – кмет |
Мездра Иван Цанов (АБВ, ЗНС, Воля) |
|
Кметство – кмет |
Боденец Емил Иванчев (ГЕРБ) |
Бо̀денец е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Боденец е старо селище – то съществува още отпреди 12 век. За това свидетелстват разкопките в „Старото селище“ – намерени са сечива, съдове и керамика. Преди основаването на селото в него са живеели траките. За това свидетелстват „Горната могила“ и „Долната могила“ – погребални могили на знатните тракийци.
Първото селище на с. Боденец е се нарича „Старото селище“. Открити са основи от битови постройки, керамика, сечива и съдове. След чумна епидемия, селото е обезлюдено. Оцелелите жители на селото намират обежище в „Нинова млака“ при „Седемте извора“.
В землището на „Нинова млака“ турците завладяват селото. Въпреки това обаче, турското влияние в селото е било съвсем слабо. Единствените жители от турски произход са били един спахия, един юзбашия и Юмер ага, който е имал чифлик.
От 17 век започват да идват преселници. Повечето от тях не създавали проблем за населението.
По-късно обаче, през 1865 г., до землището възниква черкезко селище на преселници от Кавказ, Русия. Те подлагат на непрекъснат грабеж имота и дибитъка на жителите на селото. По тази причина, в селото е издигната „Черкеската могила“, на която били поставяни съгледвачи, които предварително съобщавали на населението за предстоящите черкезки набези.
Селото бива опожарено от турците и кърджалиите заради злато, открито от боденчани в местността „Стърчи крак“. Оцелелите родове намерили убежище в „Рупите“, „Дърта кория“.
Руската армия за пръв път идва в с. Боденец на другия ден след освобождението на гр. Враца. На 9 ноември 1877 г. отрядът на полковник Лихтански освобождава Боденец.
Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- През 2012 г. в Боденец отворя врати православният храм „Св. вмчк Димитрий Чудотворец" – първият в историята на селището. Строен е цели 9 години от доброволци, а дареният в центъра на селото имот е предоставен от Община Мездра. Финансите за отварянето му също са предоставени безвъзмездно. Освещението е извършено от епископ Киприян, заедно с Н. В. Пр. Врачанския митрополит Калиник. Строителството е по инициатива на Инициативния комитет, чийто председател е кмета на селото Емил Иванчев. Проектант е арх. Петър Червеняшки, а конструктор – инж. Веселин Живков. Това е един от общо шестте православни храма, изградени през последните две десетилетия в Мездренска енория. Други храмове включват тези в Крапец (1996), Брусен и Руска Бела (2002), Игнатица (2007) и Върбешница (2009 г.). С храма, действащите църкви в общината стават 21.
- Всеки Никулден в селото се провежда голяма изложба на предястия и основни ястия, а освен това се раздават награди.
- Макар да не е културна забележителност, доброволци преобразяват старата спирка в село Боденец и засаждат в близост лавандула.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Тодоров (1928 – 2001) – учител по български език и литература, дългогодишен представител на литературна група, както и на Краеведското дружество при градското читалище, а освен това е и главен експерт в отдел „Култура“ на община Мездра. Автор е на сборника с разкази „Млади залци“ (1996), „Книга за село Боденец и боденчани“ (2000), както и (посмъртно) книгата с разкази и новели „Сезони на кукувицата“ (2003). На негово име в община Мездра се провежда литературен конкурс.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Уебсайта на с. Боденец
- Статия за инициатива „Красив Боденец“
- Обява за приключването на литературния конкурс
| ||||||||
