Царевец (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

Царевец
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,01 km²
Надм. височина 310 m
Пощ. код 3141
Тел. код 09121
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 78135
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Генади Събков
(БСП)

Ца̀ревец е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

В документи от времето на Чипровското въстание, селото е известно като Влашко село.Името е произлязло от това.че овчар от района на р. Дунав е докарвал своите стада и ги е пасял по този район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според представите на местните жители в село ЦАРЕВЕЦ е разположена най-старата църква на Балканския полуостров. При заселването на първите хора в тази област, те открили в гората църква.В наши дни Църквата е почти реставрирана, но повечето от ценностите и са разграбени от иманяри. Селото китно се е сгушило в полите на Стара планина. Необятна природа съчетана с величествена красота на множеството пещери, намиращи се около селото.В тях може да видите скални рисунки и йероглифи.

Селото е обградено от множество могили, които му придават величествен образ. По поречието на р.Искър се е намирала и границата на цар Иван-Шишмановото царство. Има много природни забележителности. Недалеч от селото е минавал стар римски път, покрит с големи каменни плочи.

ПО време на османската власт не е имало турско пирсъствие в района и за това населението се е запазило с автентичия си облик на българина! Селото е преименувано от Влашко село на Царевец в началото на 20 век.

Били са развити дребното земеделие, каменоделство и някои занаяти. Селото е дало много жертви през Първата и Втората световна война.В памет на жертвите е издигнат един от най-големите паметници в района на Община Мездра.

Църквата Св. Никола вероятно е изградена през 14 – 15 век, въпреки, че има датиравки и от 17 век. В нея е запазен уникален зидан иконостас и прекрасна стенопис.

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, в горянска група в селото подпалва снопите по време на вършитба.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 7 и 8 ноември е събора на селото.

На 26 август в селото се повежда националният фолклорен фестивал Белокаменица в него присъстват певчески и танцови групи от цялата стран. На 26 октомври-Димитров ден е празникът на селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Много характерни са видовете тутманици, и различния им начин на приготвяне. Правенето на баници със сирене е традиция, предавана ото поколение на поколение. Свински мръвки с лук.

На трапезата на Бъдни вечер в Царевец са характерни постните пълнени чушки с боб и ошав.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.