Веслец (рид)
| Веслец | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Враца) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Маняшки |
| Надм. височина | 780,9 m |
| Подробна карта | |
 | |
Веслец е планина в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Враца.[1]
Планинския рид Веслец се издига във вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан и е разположен северно от Врачанска планина и долината на река Искър. На запад и югозапад се спуска стръмно към Врачанското поле, а на север – със стръмни варовикови откоси към горното поречие на река Скът. На североизток чрез ниска седловина при село Цаконица се свързва с дъгообразния рид Венеца, а на изток постепенно преминава в Каменополското плато. Южните склонове са полегати и плавно преминават в Мездренската хълмиста област. Най-източните му части завършват с връх Ненов камък (532,5 м) южно от село Долна Бешовица над долината на река Искър.[1]
Дължината на рида от запад на изток е около 25 км, а ширината му варира от 2 до 5 км. Максимална височина е връх Маняшки връх (780,9 м), разположен в западната, най-висока част на рида, на около 3 км северно от село Костелево. Северните части на Веслец се отводняват от река Скът, която извира от западната му част и нейните десни притоци, а южните и източните част – от левите притоци на река Искър. От най-западните му части се спускат къси реки и дерета, принадлежащи към басейна на Въртешница, от басейна на Огоста.[1]
Рида Веслец представлява моноклинала, остатък от южното бедро на Мраморенската антиклинала. Изграден е от долнокредни варовици и билото му постепенно се понижава от запад на изток. Билните части са обрасли с гори от липа, горун и габър. Южните, полегати склонове са заети от пасища с ксерофитни тревни видове. Западната част на рида е заета от голямо вилно селище, което представлява рекреационна зона на град Враца и където се отглеждат масово лозови насаждения.[1]
По северните склонове на рида са разположени селата Веслец, Горно Пещене, Тишевица, Цаконица, Горна Бешовица и Долна Бешовица, а по южните склонове – селата Кален, Горна Кремена, Върбешница, Крапец (Област Враца) и Костелево.[1]
Средната част на рида, между селата Горна Кремена и Горна Бешовица, на протежение от 9,4 км се пресича от третокласен път № 103 от Държавната пътна мрежа Мездра – Роман – Брестница.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 106.