Каменополско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Каменополско плато
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.209° с. ш. 23.847° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Враца, област Плевен, област Ловеч)
Част от Предбалкан
Надм. височина 528 m

Каменополското плато е платовидна област в Северозападна България, Западния Предбалкан, области Враца, Плевен и Ловеч.

Каменополското плато се простира между Карлуковския пролом на река Искър на юг и изток, а на север и северозапад плавно се повишава съответно към нископланинските ридове Дреновица и Венеца. На югозапад със стръмни, на места отвесни склонове достига до долината на река Косматица (ляв приток на Искър), която го отделя от рида Веслец. Дължината му от запад на изток е 18 – 20 km, а ширината – 9 – 10 km. Платото постепенно се понижава от запад на изток, като най-високата му точка (528 m) се намира в западната му част, на около 2 km източно от село Горна Бешовица. От запад на изток платото се проломява от каньоновидната долина на река Ръчене (ляв приток на Искър), която го разделя на две почти равни части – северна и южна. Каменополското плато е оформено върху горнокредни дълбоко окарстени варовици. Особено изразителни са карстовите форми в източната му част, където изобилстват пропасти, понори и пещери (Татаркита, Самуилица, Хайдушка и др.).

В средата на платото е разположено село Камено поле, а по периферията му – селата Долна Бешовица, Горна Бешовица, Цаконица, Драшан, Бресте, Реселец и Кунино.

По югоизточното и източното подножие на платото, през Карлуковския пролом на Искър преминава участък от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

През северозападната му част, на протежение от 11,9 km между селата Драшан и Горна Бешовица преминава участък от третокласен път № 134 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Габаре – Горна Бешовица.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 237.