Драшан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драшан
Общи данни
Население 192 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,136 km²
Надм. височина 387 m
Пощ. код 3267
Тел. код 09140
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 23618
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)

Драша̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драшан се намира на пътя Бяла Слатина – Мездра, между селата Габаре и Камено поле. Климатът и теренът на селото са полупланински.

Местността около село Драшан е богата на иглолистни и широколистни (дъбови) гори. Има голямо разнообразие от билки и гъби. Край селото има язовир, множество пещери и въртопи. В близост до Драшан, посока Камено поле се намира проломът на река Ръчене – удобен за туризъм, алпинизъм и отдих.

Населението на селото е малобройно и застаряващо, около 200 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото са разкрити праисторически, тракийски и късноантични селища и некрополи. В центъра на селото има останки от неизследвано средновековно селище и некропол. На север от днешното село в местността Крещта има останки от селище, което е съществувало през първия период на медно – каменната епоха – пето хилядолетие пр. Хр. Понеже мястото е риголвано за лозе, на повърхността се намират опожарена мазилка от жилища и пещи, късове керамика с врязани геометрични орнаменти и оръдия на труда от кремък, камък и кости на различни видове животни. Изглежда, че жителите на това селище, при някаква голяма и сериозна опасност, са потърсили временно убежище в Пещерата, която е на запад от селото. Тази пещера е обърната с отвора на изток и той е висок 6 м и широк 12 м. Върху пода ѝ има тънък културен пласт, в който се намират каменни брадвички и керамика със същите орнаменти, както в селището при Крещта [1]. На 3 км западно от Драшан около изворите в местността Изворел е имало голямо тракийско селище през желязната епоха. При изкореняване на гора бе разкрит неговият некропол. Погребенията са чрез трупоизгаряне. При глинените погребални урни освен пепел и обгорени човешки кости са намерени бронзови накити и една бронзова котелка, която датира от пети век пр. Хр. [2]. На 2 км северно от Драшан вдясно от шосето за с. Габаре, при изкопи за напоителни канали бе открит интересен трако-римски некропол. Труповете на мъртвите са изгаряни на определено култово място. После от кладата са събирани обгорени човешки кости, накити, монети и съдове, които са поставяни при умрелия преди да бъде изгорен.

Тези предмети са заравяни плитко в земята, заедно с погребалната урна и гробът е ограждан с камъни във форма на правоъгълник. Бяха разкрити много гробове, направени по този начин и в тях се откриха римски монети от началото на III век и изящно изработени глинени съдове [3]. В други погребения бяха намерени бронзови монети от император Каракала, сечени в Адрианопол, Пауталия и Сердика [4].

Въпреки че досега все още няма преведени османски документи от първите векове на владичеството за село Драшан, то е безспорно, че селището е основано още през българското средновековие и е заварено от османската инвазия с името Драша̀н или Драгшан. Така е, защото село Драшан лежи върху развалините на по-старо средновековно селище и името му е от лично име на човек, което е изчезнало вече от употреба. Името на селото фигурира в единствения османски документ за него, който е с дата 1871 г. В този документ е записано ДРАГШАН (НБ КМ, Ор., сигн. Вд, 118/22). Васил Миков изказва мнението, че името Драгшан е от прабългарски или от кумано-печенежки произход.

За пример привежда името на един управител (воевода) на гр. Воден през X век, който се е казвал Драгшан (Миков, В., Произход и значение на имената… С., 1943, с. 134).

В село Драшан има много стари родове, които не знаят прадедите им да са преселени от някъде. Тези стари родове са: Бутолѝнчовци, Въ̀ловци, Въ̀човци, Гѐрговци, Дѝлковци, Ева̀нчовци, Йо̀нчовци, (от които са произлезли На̀новци), после са Кала̀шовци, Ко̀марете, Ко̀цовци – Ку̀новци, Лева̀ците, Лѝловци, Ма̀нчовци, Пипѐрете (Пипѐрците и Ма̀торците), Та̀нчовци, Та̀шковци и Цѐковци. Само за рода Попо̀вци се знае, че са преселници от с. Дъскот. В самите стари родове на Драшан има лични имена, които също издават старинност и са излезли отдавна от обръщение. За пример ще посочим родовото име Бутолѝнчовци, което е от Буто и -_лин_ и означава пожелателното „да вирее, да се развива“.

Село Драшан е дало преди и след Освобождението много изселници в селищата на равнината: в Бяла Слатина, Гостиля, Кнежа и на други места.

Драшан е родно място и на Ботевия четник САВА ВЪЛКОВ НЕНКОВ (1833–1905 г.). Сава е от рода Въчовци. След разгрома на четата той е потърсил спасение към Сърбия, но е бил заловен в Пирот. Осъден е в гр. Русе на 5 години заточение в окови на остров Родос, където престоява 2 години. След заточението живее във Враца, където е старши пожарникар. Името на Сава Вълков е записано в тефтерчето на Христо Ботев с имената на четниците и е гравирано на пиедестала на стария Ботев паметник във Враца.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото е известно със старите си къщи и възможността за планински туризъм.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на селото е на 23 май.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Освен ВИК мрежа, селото има постоянно течащи извори с изградени 2 каменни чешми.

Селото е известно с много чистия си въздух, като преди 1989 г. в него се намира едно от училищата в България за деца с белодробни заболявания. След настъпване на демократичните промени училището и пансионът към него са изоставени и в момента са полуразрушени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (Миков, В., ИАИ, т. VII, 1933, с. 360 и Миков, В., Предисторически селища… 1933, с. 29)
  2. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 57 и 58, обр. 4-б)
  3. (Николов, Б., Враца. Старо изкуство, С., 1968, 97)
  4. (Юрукова, Й., Археология, 1977, кн. 2, с. 70)