Попица
| Попица | |
|---|---|
  Попица  Попица |
|
| Общи данни | |
| Население | 1849 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 37,765 km² |
| Надм. височина | 131 m |
| Пощ. код | 3244 |
| Тел. код | 09137 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 57594 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
|
Община – кмет |
Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Попица Юли Йолов (НДСВ) |
Попѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Попица се намира в Северозападна България, на 5 км южно от град Бяла Слатина. Разположено е в равна лъка, богата на извори по левия бряг на р. Скът. Граничи на изток с Търнак и Еница, на юг – с Бъркачево, на запад – с Комарево и Соколаре, и на север – с Бяла Слатина. От общо 15 села в община Бяла Слатина, Попица е третото по големина. През него минава река Скът.
История[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Попица е богат на древни и антични селища и на неизследвани археологически паметници. На изток от селото минава аспаруховият Островски окоп. По всичко изглежда, че днешното село Попица е заселено в края на VII век като войнишко селище, давало бойци за охрана на Окопа.
Едно време в селото са се криели партизани, като мястото точно където са се крили, го знаят много хора от селото.
Попица е дала 7 народни представители- Томо Томов във Великото Народно Събрание след Освобождението и после през 1920 – 23 г.-Стоян Калъчев, през 1945 – 46 г.- Петър Шабански, а в годините на демокрацията- професор Връбка Орбецова, Орлин Драганов и сега- Христина Христова и Добромир Задгорски. Ние имаме трима генерали – Кирил Дочев, убит от царя през 1935 г., а сега Цветан Цоков и Румен Златев, двама академици – Цоло В.Рашев и Велчо Ив. Велчев, пет професори – Петко Хр. Петков, Петър и Димитър Дилови /братя /, Връбка Орбецова и Иво Кременски. Дали сме двама дипломати- Христо Цанков и Цветан Чолака. Попица се гордее и с тримата си министри – антифашиста Стоян Калъчев в правителството на Стамболийски, Петър Павлов Шабански и Христина Христова. Професор Петко Хр. Петков е създал лекарството „ЕМПРИЛ" срещу високо кръвно налягане. Академик Цоло Рашев е създал неръждаема стомана, с която летят спътниците и е лауреат на Димитровска награда. Учителят Цено Йолов написа учебник за трактори, по който учат всички професионални училища в България.
В църквата „Света Параскева“ работи дебърският майстор Велко Илиев.[1]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В село Попица има местност, наречена „Лъга“. В тази местност има глигани. Преди е имало и много фазани, но в момента са почти на изчезване. В миналото близо до Лъга е имало ветеринарна лечебница. В селото развива дейност и читалище „Напредък“, към което има библиотека, регистриран Клуб на пенсионера, Клуб на инвалида и Дамски клуб. В село Попица се учат и възпитават около 200 деца и ученици в Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ и една детска градина.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото се организира ежегодно на Димитровден, събитието се отбелязва по църковния календар.
Празникът на реката (Скът) се чества на 22 август. Тогава има спортен риболов и рафтинг. Някои от хората закачат жълти панделки по вратите си в чест на празника. На същата дата се чества годишнина от смъртта на известния партизанин Ивайло Петров.
Име[редактиране | редактиране на кода]
Има две версии за произхода на името на селото. Според едната попски син на име Христо се влюбва в една девойка. Родителите им не одобряват тази любов, и за това младите бягат заедно и заживяват щастливо в Попица.
Другата и по-вероятна история за произхода на името ни отвежда по-назад във времето. Попица идва от старобългарската дума „поп“-висок (оттам и названието на свещениците, защото те носели високи шапки). В това название се намеква за това, че на Попишкия баир се намира най-високия връх в околността – Аспаруховия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Цветан Цоков (1921 – ?), български политически офицер, генерал-майор
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
| ||||||||
