Еница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еница
Знаме
      
Герб
Централният площад със сградата на читалището, кметството и църквата „Св. Атанасий“
Централният площад със сградата на читалището, кметството и църквата „Св. Атанасий“
Общи данни
Население 983 души[1] (15 март 2022 г.)
29,4 души/km²
Землище 33,43 km²
Надм. височина 133 m
Пощ. код 5837
Тел. код 09143
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 27509
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Кнежа
Илийчо Лачовски
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Еница
Лорита Желязкова
(ГЕРБ)

Еница е село в Северна България. То се намира в община Кнежа, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Еница се намира в близост до Червен Бряг и на 16 км югоизточно от Бяла Слатина. Разположено е на малка река – Енишка бара – ляв приток на Искър. Граничи със землищата на следните села: Враняк, Лазарово, Лепица, Попица, Търнак, Чомаковци и град Койнаре.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

За името на селото съществуват две версии: то или носи името на млада жена, която или е била знахарка, която по време на Българското царство (неясно кое) е излекувала местен феодал, в знак на благодарност, той кръстил селото на нейно име, или която за да запази честта и вярата си се хвърля в дълбоките води на тогавашното езеро, което по-късно пресъхва от мъка по обичаната от цяло село девойка, или названието на селото произлиза от турското име „Еникьой“ (ново село).[2]

През 18 – 19 век селото се е разполагало в долината в района „Ценов геран“.

По турско време е имало килийно училище, което се е помещавало в старата църква. Иконите в нея са били от 18 – 19 век, а иконописецът е бил представител на чипровската школа. В миналото в селото са живели и мюсюлмани, които след Освобождението се изселват. Към 1893 година в селото са останали само 55 помаци.[3]

През землището на селото е минавала границата между Източна България и Видинското царство, за което говорят стражевите могили на хълма.

Наблизо е минавал Аспаруховият островски вал.

Над селото в дъбовите гори е имало два манастира. В долната част е имало крепостна кула.

Посещавано е от Васил Левски, където е основал революционен комитет.

При полагането на тръбите за нов водопровод, в края на 40-те години на миналия век, от местността „Каптажа“ към селото, в долината на Войнежеца, са били открити водоводни тръби, които са остатъци от римски водопровод. Интересно е, че тръбите на десетки метра са се движили паралелно с трасето, предвидено от съвременните хидроинженери.

Давали са войнугани или още наречени войнуци: 16 век.

На 1 януари 1979 г. преминава от Врачански към Плевенски окръг. Преди е било към Белослатинска околия.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Изгрев“. Читалищната дейност датира от 20 август 1897 г. Читалище „Изгрев – 1897“ е известно с многогодишния си опит в различни направления на художествената самодейност: театрална, певческа и вокално-инструментална. През 1956 г. започва изграждането на читалищната сграда. С голяма любов, надежда и ентусиазъм еничани са градили красивата сграда на своето читалище в центъра на селото в съседство с църквата „Св. Атанасий“ и ОУ „Васил Левски“.
  • ОУ „Васил Левски“. На 22 март 1920 г. майстор Стою прави първата копка, а на 15 септември 1924 г. сградата на училището е готова.
  • Детска градина
  • Църква „Свети Атанасий“. Строена е през периода 19411944 година от майстор Васил Стоянов Изворски. Построена е на мястото на старинната църква от времето на османското владичество с изключително ценни икони. През 2008 г. се прави ремонт и реставрация.[4]
  • Чешма – Паметник на загиналите във войните през 1912 – 1918 г. [5]
  • Язовир „Еница“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 18 февруари всяка година се отбелязва патронният празник на училището
  • На 14 май се провежда съборът на селото
  • На 24 юни се празнува Еньовден, и се яде чорба

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. OCLC 68572487. с. 83.
  4. Църквата „Свети Атанасий“, pravoslavie.bg
  5. Чешма-паметник Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine., nationalheritagebg.org